Вратарят на Левски, Светослав Вуцов, се превърна в истинския герой на вечерта, след като с три спасени дузпи изведе „сините“ напред в Лига Европа, елиминирайки израелския Апоел Беер Шева. Успехът бе не просто спортен – той бе емоционален, личен, паметен. Защото Вуцов посвети своя триумф на един велик човек – дядо си Иван Вуцов, оставил незабравима следа в историята на Левски.
„Това, което изпитах, не може да се опише с думи. Емоцията е необяснима. Поклон пред нашите фенове – направиха така, че се почувствахме като у дома. Аплодисменти и за моите съотборници – всички дадохме всичко от себе си.“
Сините изживяха една от онези вълшебни европейски вечери, с каквито Левски винаги се е гордял. Пред хиляди гласове и на сцена, достойна за големи битки, Вуцов блестеше със самочувствие, вдъхновение и хладнокръвие. А зад успеха стоеше не само вярата, но и подготовката.
„От самото начало вярвахме в нашите сили. Разузнахме съперника много добре. Знаехме, че ще дойде моментът и трябваше да сме готови. Мустафа реализира, а аз знаех, че трябва да направя своето накрая.“
Вратарят подчерта и колективната сила на отбора – онова, което гради отбори, които не само побеждават, а оставят следа.
„Имаме страхотна съблекалня – момчетата, треньорите, всички сме едно цяло. Има огромен потенциал в този отбор – както за България, така и за Европа. А с Божидар Митрев бяхме подготвили всяка дузпа. Знаех, че може да дойде моят момент.“
И той дойде. Моментът, в който един млад вратар не просто спасява дузпи, а изписва слава в синята история. Момент, който той посвещава на своя дядо – един от най-големите.
„Тази победа е за дядо ми. Той е горе, но неговото име и дело живеят в Левски. Надявам се, че е горд с мен.“
