Гимнастичката се възстановява, но следи „сините“ отблизо
Най-добрата българска състезателка по спортна гимнастика Валентина Георгиева продължава възстановяването си след няколко операции, но това не я спира да бъде близо до любимия си Левски – поне емоционално.
Валя гостува в подкаста „МачКаст“, където сподели мислите си за „сините“, както и редица лични истории, свързани с отбора.
„Тази година е нашата“
Георгиева е убедена, че моментът за титла е настъпил. Според нея отборът заслужава успеха след усилията, които полага през сезона.
Тя обаче предупреди, че концентрацията трябва да остане висока до края, защото подценяването на съперника може да струва скъпо.
Валя дори призна, че още от началото на кампанията е вярвала в шампионската развръзка и не крие оптимизма си за предстоящия решаващ мач.
Суеверие и здрав разум
Любопитен детайл е, че гимнастичката има своеобразен ритуал, свързан с посещенията си на стадиона. Тя разказа, че когато не е присъствала в началото, отборът не е печелил, а с появата ѝ нещата са се променили.
Въпреки това този път Валя ще пропусне двубоя, като причината е съвсем прагматична – здравето ѝ остава приоритет.
Спомени, които не се забравят
Един от най-силните ѝ футболни моменти остава финалът за Купата през 2022 година, когато стадионът буквално „експлодира“ от емоции.
Сред любимите ѝ спомени е и мачът срещу Айнтрахт Франкфурт през 2023-а, когато атмосферата на „Герена“ е била толкова мощна, че се е чувала в квартала.
Любовта към Левски започва от семейството
Георгиева признава, че е запалена по Левски благодарение на дядо си. Двамата често гледали мачове заедно, преживявайки всяка ситуация с много емоции – от бурни радости при голове до разочарование при попадения във вратата на любимия тим.
Футболът – част от ежедневието
Оказва се, че страстта към футбола не е само нейна. В залата също има сериозна група фенове, които редовно посещават мачове.
Валя си спомни и забавен случай от лагер във Варна, когато с част от съотборничките си пропускат тренировка, за да гледат гостуване на Левски. Дори треньорът им ги подкрепя, като ги откарва до стадиона.
История, която показва колко силна може да бъде връзката между спорта и емоцията извън него.
