Левски направи нова грешна стъпка в битката за титлата и позволи на ЦСКА да заеме първото място в класирането. Равенството срещу Арда в Кърджали обаче постави въпроси, които далеч надхвърлят загубените две точки. Представянето на „сините“, изборите на Хулио Веласкес и липсата на постоянство започват да се превръщат в сериозна тема.
Левски отново започна да играе твърде късно
Сценарият от мача с Арда вече е добре познат на привържениците на Левски. Колебливо начало, недостатъчна активност преди почивката и опит за промяна едва когато времето започне да притиска отбора.
Този път обаче късният натиск не донесе желания резултат.
В заключителните минути Рейналдо и Мубарик имаха възможности да донесат победата, но ударите им бяха блокирани. Така Левски трябваше да се задоволи с равенство, което се оказа достатъчно, за да загуби лидерската позиция.
По-притеснителното е, че това не изглежда като изолиран случай. В няколко срещи през сезона „сините“ разчитаха на силни финални минути, за да компенсират неубедителното си представяне в началото.
Подобен подход обаче не може да работи постоянно. Особено когато срещу теб стои организиран съперник, способен да се възползва от всяко отпускане.
Ротациите на Веласкес повдигнаха въпроси
Една от основните теми след двубоя е стартовият състав, на който испанският специалист заложи в Кърджали.
Ротациите са неизбежни при натоварен календар, особено когато отборът участва и в европейските турнири. В случая обаче промените изглеждаха прекалено много за гостуване на шестия в класирането.
Извън състава останаха важни футболисти като Макун и Бурас, а титулярните крайни защитници също не започнаха срещата.
Любопитното е, че срещу Арда Левски излезе с повече резерви, отколкото в двубоя с намиращия се на десета позиция Ботев Враца.
Това неизбежно насочва вниманието към решенията на Веласкес. Испанецът има право да разпределя натоварването, но когато промените се отразяват толкова осезаемо върху играта, въпросите са напълно логични.
Защитата не убеди, въпреки гола на Сентейес
Проблемите за Левски не се ограничиха само до организацията в атака.
Сентейес успя да се разпише, но попадението му не променя оценката за представянето му в последните срещи. Камдем все още търси най-добрата си форма след контузията, докато Серафимов не успя да внесе необходимата сигурност в центъра на отбраната.
Отсъствието на Макун до Кристиан Димитров също се усети.
Когато три от четирите позиции в защита не функционират на нужното ниво, целият отбор става по-уязвим. А срещу съперник като Арда подобни слабости трудно остават без последствия.
В предни позиции ситуацията също не беше по-различна. Левски имаше нужда от твърде много време, за да намери правилния ритъм, а по-сериозната активност дойде едва след направените промени.
Къде изчезна лидерството в съблекалнята?
Освен чисто футболните проблеми, равенството в Кърджали постави и друг въпрос – има ли Левски достатъчно изявени лидери на терена?
Качествени футболисти в състава не липсват. Но в трудните моменти отборът има нужда и от хора, които могат да повишат интензитета, да събудят съотборниците си и да променят поведението на целия тим.
През миналия сезон подобна роля изпълняваше Георги Костадинов. Неговото присъствие носеше опит, характер и допълнителна агресия в ключовите моменти.
Сега такава фигура не се откроява достатъчно ясно.
Марко Груич е сред футболистите, които биха могли да поемат повече отговорност в това отношение. За да се случи обаче, Левски трябва да покаже и по-силна колективна реакция, когато срещите не се развиват по план.
Финалният щурм показа и отстъпление от идеите на треньора
Особено показателен беше начинът, по който Левски потърси победата в последните минути.
В един момент на терена едновременно се намираха Переа и Сангаре, а Кристиан Димитров също беше изтеглен напред, за да помага в нападение.
Това беше сериозна промяна спрямо обичайния стил на Веласкес.
Испанецът често предпочита по-гъвкава атакуваща структура, включително без изявен централен нападател. Срещу Арда обаче обстоятелствата го принудиха да заложи на по-директен футбол и повече физическо присъствие в наказателното поле.
Решението само по себе си не е непременно грешно. Проблемът е, че дойде в момент, когато Левски вече беше загубил твърде много време.
Така финалният натиск по-скоро подчерта затрудненията на отбора, отколкото демонстрира убедителен резервен план.
От силното представяне в Европа до разочарованието в Кърджали
Контрастът между двубоя с Арда и европейската среща с Виктория е сериозен.
В Чехия Левски показа увереност, организация и футбол, който даде на феновете основания за големи очаквания. Представянето тогава дори събуди надежди, че отборът може да стигне далеч в европейските елиминации.
В Кърджали обаче от тази убедителна игра почти нямаше следа.
Преди срещата Веласкес подчерта, че успехът срещу Виктория вече е оставен в миналото и вниманието е насочено изцяло към първенството. На терена обаче „сините“ не показаха необходимата концентрация и енергия.
Това е и едно от големите предизвикателства пред треньора – да накара футболистите си да поддържат едно и също ниво независимо от съперника и турнира.
Загубеното първо място е предупреждение за Левски
Равенството с Арда не решава битката за титлата, но е важен сигнал за Левски.
„Сините“ разполагат с достатъчно качество, за да се борят за първото място. Това обаче няма да бъде достатъчно, ако продължават да навлизат бавно в мачовете и да разчитат основно на късни обрати.
Още повече че преките конкуренти вече показаха колко ефективни могат да бъдат срещу Арда, отбелязвайки общо девет попадения в домакинствата си срещу този съперник.
Разликата в условията на отделните срещи не бива да се пренебрегва, но сравнението все пак е показателно.
Оттук нататък Веласкес ще трябва да намери по-добър баланс между ротациите, игровата идентичност и необходимостта от постоянни резултати.
Защото проблемът на Левски не е само в двете изпуснати точки. По-важното е, че отборът отново показа слабости, които могат да му струват много повече в битката за титлата.
