Когато говорим за Левски София, не говорим само за футбол. Говорим за чест, традиция, саможертва и българщина. Началото на тази велика история започва не на стадион, не на конференция, а на обикновена поляна в София – местност „Могилката“, днес превърната в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“, съвсем близо до Националния дворец на културата.
На 24 май 1914 година, в късен следобед, група от около тридесет младежи – ученици от Втора мъжка гимназия – се събират там, водени от любовта си към футбола. Те не са бизнесмени, политици или общественици – те са просто момчета с топка, с мечти и с името на Апостола в сърцата си. Така се ражда Левски.
Мястото – от поляна до светиня
Преди да стане част от градския пейзаж на столицата, „Могилката“ е известна като открито пространство, където младежите се събират за спорт, игри и забавления. Именно тази свободна, неподправена атмосфера става сцена на едно от най-значимите събития в българската спортна история.
Местността се намира в централната част на София – днес позната като градинката на 22-ро училище. В началото на XX век районът е сравнително слабо застроен, подходящ за свободна игра. Затова „Могилката“ е често посещавано място от ученици, особено от близките гимназии и се превръща в естествен терен за футболните им сблъсъци и приятелства.
Днес на същото място има паметна плоча, която отбелязва събитието и го свързва с началото на една епоха.
Момчетата зад идеята – гимназисти със сърце
Основателите на Левски не са фигури от висшето общество, нито професионални спортисти. Те са обикновени софийски гимназисти, които са играли футбол, организирали са се, мечтали са и са решили, че името на Апостола трябва да живее чрез спорта.
Повечето са ученици от Втора мъжка гимназия – будни, ентусиазирани и обединени от футбола. Инициатор на създаването е Борис Василев, известен като Боркиша – изключително активна фигура сред младежите. Именно той предлага клубът да носи името на Васил Левски – символ на свобода и безкористност.
Официалното учредяване е на 24 май – дата, която е символ и на духовност, и на национално самосъзнание.
Първите стъпки – регистрация и развитие
След емоционалното създаване на клуба, той трябва да стане официален – процес, който превръща футболния ентусиазъм в реална организация. На 24 май 1914 г. отборът е регистриран под името „Софийски спортен клуб Левски“. Това го прави шестия регистриран столичен тим, но първият, който ще се превърне в национален символ.
За първи председател на клуба е избран Владимир Григориев – фигура с организационен опит и уважение сред младежите. Той ръководи клуба до 1919 г., полагайки основите на клубната структура и идентичност. Първите състезания са неофициални, провеждани с други местни тимове в София, но липсата на официален терен и екипировка не пречи на ентусиазма – всичко се гради с импровизация и любов към играта.
Първият екип – скромен, но отличителен
Всеки отбор има своята емблема, цветове и знаци, които го отличават. За Левски това начало идва през същата 1914 година, когато се прави първата стъпка към визуалната идентичност на отбора – екипировката.
Първите фланелки са закупени от Румъния – фланелки с вертикални райета в жълто и червено, като гащетата са черни – контрастни и стилни за времето си. Този комплект се използва до 1920 г., след което започва еволюцията към традиционното синьо. Изборът не е случаен – в онези години е трудно да се намерят унифицирани спортни екипи.
С годините цветовете на клуба ще се променят, ще се утвърдят и ще се превърнат в национална икона, но този първи комплект е неразделна част от началото.
В контекста на софийския футбол
Когато Левски се появява на футболната сцена, София вече има пет регистрирани клуба – някои от които ще се слеят или изчезнат с времето. Те са:
- Любен Каравелов: Създаден на 3 октомври 1912 г., с бъдещи метаморфози в Септември.
- Атлетик: Основан през март 1913 г., който по-късно става АС-23.
- Славия: Основан на 10 април 1913 г., дългогодишен съперник на Левски.
- Футбол клуб: Известен като ФК-13, с регистрация от 6 октомври 1913 г.
- Раковски: С основаване през октомври 1913 г., обединен по-късно с Футбол клуб под името Спартак.
На този фон Левски се ражда като младият претендент, който не просто оцелява, а се издига до върха. Историята показва, че макар и шести поред, той се оказва първи в сърцата на хората.
Днес мястото, където Левски е основан, е тихо, но свято. Паметната плоча в градинката до 22-ро училище знак на уважение към скромното начало на една велика история. София не просто дава живот на Левски – тя продължава да го носи, пази и обича.
