Директорът на академията на Левски Емилио Ларас разказа за първите си четири месеца на „Герена“, връзката си с Хулио Веласкес и амбицията да изгради нов модел за развитие на младите таланти. Испанецът сподели и впечатленията си от Наско Сираков и Божидар Искренов, както и подробности около напускането на Реал Сарагоса.
В интервю за испанското издание El Periódico de Aragón Ларас говори открито за решението си да започне работа в България и предизвикателствата, пред които е изправен като ръководител на „синята“ школа.
Четири месеца след пристигането си в София специалистът е доволен от условията в клуба и от начина, по който се приемат новите му идеи.
Според него промените в тренировъчната методика вече се движат в желаната посока, а адаптацията му към живота в българската столица е преминала без сериозни трудности.
Веласкес лично го убедил да приеме предложението
Основната причина Ларас да се озове на „Герена“ се оказва Хулио Веласкес. Двамата се познават от Реал Сарагоса, където настоящият директор на школата е работил с младите футболисти, а Веласкес е бил начело на представителния отбор.
През лятото треньорът на Левски се свързал с бившия си колега и му предложил възможността да поеме академията на столичния клуб.
Ларас признава, че идеята веднага привлякла вниманието му. Освен ново професионално предизвикателство, тя му давала шанс да смени треньорската професия с ръководна позиция и да влияе върху развитието на цяла футболна структура.
Испанецът не спести похвалите си за Веласкес. По думите му наставникът се радва на огромно доверие в Левски, а привържениците оценяват високо работата му.
Ларас откроява спечелването на шампионската титла след 15-годишно прекъсване и класирането за Лига Европа като важни успехи, които са затвърдили авторитета на неговия сънародник.
Той смята още, че влиянието на Веласкес се усеща и в начина, по който Левски играе, като в представянето на отбора се забелязват характерни елементи от испанската футболна школа.
Новата роля му харесва повече, отколкото е очаквал
Макар да има сериозен опит като треньор, Ларас признава, че не изпитва носталгия по работата край тъчлинията.
Първоначално очаквал преходът към ръководна длъжност да бъде по-труден, но бързо открил предимствата на новата позиция.
В момента основната му задача е да следи развитието на младите играчи, да помага на треньорите в академията и да търси начини за подобряване на тренировъчния процес.
Работата му в Левски го е накарала да преосмисли и част от собствените си решения в миналото.
Според Ларас треньорите понякога отделят прекалено много внимание на тактическите детайли и пропускат най-същественото — индивидуалните качества и нужди на футболистите.
Той е убеден, че развитието на играча трябва да бъде водещо при изграждането на всяка тренировъчна програма.
Испанецът обаче не изключва възможността някой ден отново да стане треньор. Самият той признава, че допреди няколко месеца изобщо не е предполагал, че следващата му професионална спирка ще бъде България.
Сираков и Искренов го приели с особена топлота
Любопитна част от разговора е свързана с Наско Сираков и Божидар Искренов.
Двете легенди на Левски имат обща история с Реал Сарагоса, тъй като в различни периоди са носили екипа на испанския клуб.
Ларас разкрива, че темата за Сарагоса често присъства в разговорите им.
Той припомня, че престоят на Сираков в Испания е бил помрачен от контузия, получена скоро след пристигането му. Въпреки това и двамата бивши футболисти продължават да изпитват положителни емоции към клуба.
Испанският специалист е впечатлен от отношението им към него. Според Ларас общата им връзка със Сарагоса допълнително е помогнала за доброто му посрещане на „Герена“.
Божидар Искренов, който също е част от работата в академията, е сред хората, с които новият директор поддържа постоянен контакт.
Раздялата със Сарагоса все още оставя горчив вкус
Преди да пристигне в Левски, Емилио Ларас прекарва пет години начело на втория отбор на Реал Сарагоса.
Последният му сезон в испанския клуб обаче се оказва особено тежък. Дублиращият състав изпада, а трудностите в първия отбор допълнително усложняват ситуацията.
Сред най-неприятните спомени остава поражението с 0:5 от Културал Леонеса на 18 октомври през предходната година.
Това е и единственият мач, в който Ларас ръководи представителния състав на Сарагоса. Двубоят се развива кошмарно, след като отборът остава с девет души още през първото полувреме.
Въпреки разочароващия край на престоя си испанецът не гледа на петте години в клуба като на провал.
Напротив — той смята, че най-важният резултат от работата му е развитието на младите футболисти, част от които успяват да достигнат до първия отбор.
Каква е голямата цел на Ларас в Левски?
Един от основните изводи, които специалистът е направил от опита си в Сарагоса, е, че младите играчи не бива да бъдат прибързано налагани в мъжкия футбол.
Ларас дава пример с таланти, получили шанс в първия отбор заради кадрови проблеми, въпреки че все още не са били напълно готови за подобна отговорност.
Според него една успешна академия трябва да подготвя футболистите постепенно, с ясна методика и в постоянна координация със спортно-техническото ръководство.
Именно това е моделът, който испанецът иска да развие в Левски.
Целта му е школата да работи по единна футболна философия, съобразена с изискванията на представителния отбор, така че младите таланти да бъдат максимално подготвени за прехода към мъжкия футбол.
За Ларас успехът на една академия не се измерва само с резултатите в юношеските първенства, а най-вече с броя и качеството на играчите, които успява да подготви за големия футбол.
