Звонимир Микулич е от онези футболисти, чиято кариера не минава по най-прекия път. Хърватският вратар тръгва от родния Осиек, превръща се в титуляр в местния клуб, печели трофеи с Шериф Тираспол и стига до европейските турнири, преди футболът да го отведе и в България.
За българската публика името му е свързано най-вече с Левски. Престоят му на „Герена“ е сравнително кратък, но идва в особен период за „сините“, когато клубът търси стабилност както на терена, така и извън него.
Вратар от футболната школа на Осиек
Микулич е роден на 5 февруари 1990 година в Осиек. Високият около 1,92 метра вратар израства именно в школата на местния НК Осиек и през 2009 година подписва първия си професионален договор.
Пътят до титулярното място обаче не е моментален. В началото той трупа опит под наем – първо в Олимпия Осиек, а след това и във Вуковар ’91. Това са годините, в които получава редовни минути и постепенно се подготвя за далеч по-сериозната конкуренция в хърватския елит.
Дебютът му в първенството на Хърватия идва през май 2012 година срещу Задар. Скоро след това Микулич започва да получава все по-голямо доверие и се утвърждава на вратата на родния си клуб.
В крайна сметка записва 124 шампионатни срещи за Осиек – достатъчно солидна визитка, за да привлече интерес извън страната.
Шериф се оказва голямата крачка навън
През 2017 година кариерата на Микулич поема в нова посока. Той напуска познатата среда в Хърватия и се присъединява към Шериф Тираспол.
Трансферът се оказва важен не само защото е първото му сериозно приключение зад граница. В Молдова вратарят попада в отбор, който почти всяка година играе за титлата и редовно участва в квалификациите на европейските клубни турнири.
С Шериф Микулич става трикратен шампион на Молдова и печели Купата на страната. Получава и европейски вечери, включително мачове в квалификациите на Шампионската лига и Лига Европа.
Това е и най-успешният период в кариерата му откъм трофеи. От вратар, прекарал почти целия си футболен живот в Осиек, той вече има международен опит и срещи под напрежение, в които една грешка може да сложи край на европейска кампания.
Левски го доведе на „Герена“ през трудна зима
На 12 януари 2021 година Левски официално обявява привличането на Микулич. Хърватинът пристига като опитна алтернатива под рамката и получава фланелката с №1.
Моментът далеч не е най-лесният за „сините“. Отборът преминава през период на сериозни промени, а обстановката около клуба е различна от тази, която Микулич познава от доминиращия в Молдова Шериф.
Въпреки това той бързо влиза в състава. В шампионата записва 13 срещи за Левски, а с двата си мача за Купата на България стига до общо 15 официални участия със синята фланелка.
Още при пристигането си хърватинът говори за добрия баланс между младите и опитните футболисти в отбора и за начина, по който е приет в съблекалнята. На терена пък трябва да се конкурира за място с Николай Михайлов в сезон, в който постоянството трудно идва за целия тим.
Един от последните му шампионатни мачове със синята фланелка е победата с 2:1 над Черно море на „Георги Аспарухов“ през май 2021 година. Малко по-късно Микулич се прибира в Хърватия, а договорът му с Левски изтича.
След България – Турция, Румъния и отново България
Напускането на „Герена“ не слага край на пътуването му из европейския футбол.
Следващата спирка е Турция и Тузласпор, където Микулич записва 15 шампионатни участия. Престоят му там приключва през 2022 година.
След това вратарят преминава през румънския Брашов, преди България отново да се появи на футболната му карта.
През 2023 година той става част от Хебър. Вторият му период в Първа лига обаче е значително по-кратък от този в Левски – Микулич записва само две шампионатни участия за пазарджишкия тим.
По-късно кариерата му продължава в Белгия с Ендрахт Аалст.
Футболът продължава и след професионалната кариера
Интересното при Микулич е, че историята му не приключва с последния професионален договор.
След белгийския период той постепенно се насочва и към работа като треньор на вратари, но остава свързан и с играта.
През сезон 2025/26 Микулич отново играе за Олимпия, клуб от родния му Осиек. Така кръгът донякъде се затваря – повече от 15 години след първия си период там той отново е на терена за същия клуб.
Кариера без огромен шум, но с много километри зад гърба
Звонимир Микулич никога не се превръща в голямата звезда на хърватския футбол и не стига до мъжкия национален отбор. Кариерата му обаче има друго качество – устойчивост.
От Осиек до Тираспол, от София до Турция, Румъния и Белгия, той прекарва повече от десетилетие в професионалния футбол. Има над 100 мача за родния си клуб, титли в Молдова, европейски двубои и два отделни периода в българския футбол.
За привържениците на Левски той остава един от чуждестранните вратари, минали през „Герена“ в един от най-сложните периоди в новата история на клуба. За самия Микулич София е само една спирка от доста по-дълъг маршрут – кариера, започнала в Осиек и в крайна сметка отвела вратаря обратно там, откъдето е тръгнал.
