Феновете на българския футбол със сигурност помнят ерата, в която родните грандове откриваха истински скрити диаманти в долните дивизии на Бразилия. Един от най-ярките примери за такъв успешен трансфер е Жозе Соареш да Силва Фильо, когото всички наричахме просто Зе Соареш. Роденият през лятото на 1983 година футболист притежаваше онази типична южноамериканска динамика, която му позволяваше да бъде еднакво опасен както по фланга като крило, така и директно на върха на атаката.
От школата на Палмейрас до изненадващия трансфер в София
Пътят на Зе Соареш към големия футбол започва в реномираната академия на бразилския гранд Палмейрас. Преди да пристигне в Европа обаче, той преминава през сериозната школа на по-ниските ешелони в родината си. Левски София забелязва потенциала му и през есента на 2007 година го привлича от втородивизионния Ремо. Това се оказва ход, който бързо се отплаща.
Светкавичен дебют и първи стъпки на българската сцена
Бразилецът няма нужда от много време за адаптация. Още в първата си неофициална поява с екипа на „сините“ — в контрола срещу Хасково през ноември 2007 година — той грабва окото на специалистите и феновете. На терена Зе Соареш показва страхотна игра и асистира за откриващото попадение в срещата. Ръководството реагира светкавично и го картотекира в БФС броени дни по-късно. Поради отлагане на двубой с Черноморец, официалният му дебют се забавя малко и се провежда в края на същия месец. Тогава офанзивният футболист влиза в игра около половин час преди края на столичното дерби срещу Локомотив София, завършило без голове.
Ново предизвикателство в Украйна
След силните си изяви в София, в началото на 2010 година бразилецът прави следващата голяма стъпка в кариерата си и преминава в украинския Металург Донецк. Началото там е трудно и в първите осем срещи той записва само едно участие от първата минута. С типичната си упоритост обаче Зе Соареш постепенно се налага в новия си клуб и успява да си извоюва постоянно място сред титулярите.
