Здравко Лазаров остава в историята на българския футбол като един от най-динамичните и нестандартни атакуващи играчи. Известен със своя емблематичен прякор, той успя да остави ярка следа не само по родните терени, но и в първенствата на Турция и Русия. Пътят му започва от Септември и Габрово, преминава през грандовете в София и го превръща в ключова фигура за националния ни тим.
Между „Армията“ и „Герена“
Малко са футболистите, които могат да се похвалят, че са обличали екипите и на ЦСКА, и на Левски. Лазаров не просто го направи, а записа значими мигове и на двата стадиона. С екипа на Левски той стана вицешампион в края на деветдесетте години, като показа завидни умения в европейските клубни турнири. Години по-късно, след натрупан сериозен международен опит, той отново се завърна в Борисовата градина, за да облече червената фланелка. Статистиката му в елита е впечатляваща, с десетки попадения, които доказват неговия нюх към гола.
Турската авантюра и триумфът за Купата
Най-силните си години Лазаров прекара в Турция, където се превърна в истинска звезда за отбори като Коджаелиспор и Газиантепспор. Неговата бързина и техника паснаха перфектно на динамичния стил в съседната ни страна. Най-големият му успех зад граница дойде през 2002 година, когато вдигна Купата на Турция с Коджаелиспор. Този период го утвърди като един от най-резултатните и уважавани български легионери в турската Суперлига.
От европейските финали до руския студ
Националният отбор винаги е бил специална глава в кариерата на Електричката. Той беше част от състава ни по време на Европейското първенство в Португалия през 2004 година, като взе участие и в трите двубоя от груповата фаза. С над 30 мача за „лъвовете“, той винаги носеше нужната острота в атака. Преди да се прибере окончателно в България, Лазаров тества уменията си и в Русия с отбора на Шинник, доказвайки, че може да се адаптира към всякакви условия и футболни предизвикателства.
