Загубата от Берое с 0:2 бързо понижи настроението на феновете на Левски, което бе доста добро след хубавата победа над ЦСКА-София преди 11 дни. Сега привържениците очакват със свити сърца днешното изпитание срещу Пирин в Благоевград. А то не се очаква да бъде никак леко, поне по няколко причини. Една от тях е именно загубата от Берое, която няма как да не повлияе зле психологически. Втората е, че на този етап от турнира това бе най-тежкият възможен жребий. Отбор от Първа лига нямаше как да се падне, а жребият изпрати срещу „сините“ водача във Втора. А от него Левски не пази никак добри спомени от предишния път, когато всичко трябваше да се решава в един мач в Благоевград. Това беше полуфиналът в последния шампионски сезон – 2008/09, когато Левски падна от Пирин с 0:1.
Другият фактор, който води към притеснения, е, че напоследък отпаданията на „сините“ за Купата, още през есенния дял от сезона, доста зачестиха. Всъщност те са точно 8, като всяко от тях е все през последния четвърт век. А само за предишните 5 години Левски бе приключил на този фронт още преди Нова година. Да, това обикновено се случваше срещу втория съперник, а не срещу първия, какъвто е Пирин сега. Но въпреки това, днешният мач в никакъв случай не бива да се подценява. Още е пресен споменът от миналата година, когато на осминафиналите Хебър победи Левски в драматичен мач с късен гол на Атанас Кабов с 2:1 и го изхвърли от турнира. В края на 2022-а година това направи Лудогорец след победа с 2:1 и изпусната дузпа от Хосе Кордоба за „сините“ в добавеното време. Така тимът на Станимир Стоилов бързо сдаде трофея, който бе спечелил 6 месеца по-рано. През есента на 2018-а пък те драматично бяха изхвърлени от Черно море след 2:2 в редовното време и дузпи, като изпуснаха победата в последните секунди на мача. „Моряците“ веднъж ги изхвърлиха и на „Герена“ през 2016-а с 3:2 след продължения. Треньор на „сините“ тогава бе Елин Топузаков, а на Черно море – Георги Иванов.
Едно от най-драматичните отпадания бе първото в историята, което дойде още през есента. То се случи в края на 1998-а. Тогава Левски най-напред победи Славия с 2:0 на стадион „Васил Левски“. Шокиращо обаче загуби реванша в „Овча Купел“ с 0:3 и рано-рано изпадна зад борда. Преди 1998-а Левски нямаше такива отпадания, първо защото се представяше традиционно добре в турнира и оставаше до последните фази в него. А и често почти всяка от тях бе през пролетта, което допълнително сваляше възможностите за есенно отпадане. През 50-те години пък пролетният полусезон е първият от двата и този период логично го прескачаме при прегледа на историята.
Сигурно е обаче, че нито днес, нито на евентуалния осминафинал, Левски не може да си позволи подценяване в този турнир, след като на другия фронт изостава все по-сериозно от първото място.
