Феновете на българския футбол със сигурност помнят едно име, което предизвикваше смесени емоции по родните терени – Юсеф Рабех. Роденият в Рабат бранител притежаваше безспорен талант, но извънтеренните му прояви често засенчваха представянето му със синята фланелка. Нека си припомним неговия бурен футболен път, преминал през големи надежди, трансферни суми и бързи обрати.
От Рабат до големия пробив на световната сцена
Всичко за мароканския централен защитник започва в школата на ФУС де Рабат, където той прави първите си стъпки в професионалния футбол през 2003 година. Две години по-късно Рабех решава да изпробва късмета си в Саудитска Арабия с екипа на Ал-Ахли. Точно тогава идва и най-силният му момент на международно ниво, когато помага на младежката гарнитура на Мароко до 20 години да достигне до престижния полуфинал на Световното първенство.
След кратка авантюра в чужбина, той се завръща в родината си. Първо облича отново екипа на родния си клуб, а малко след това преминава в по-именития ФАР Рабат. Там бранителят записва сериозни успехи, като достига до финалния сблъсък за Купата на африканските конфедерации и помага на тима си да грабне сребърните медали в местния шампионат.
Синият период и бурните години на Герена
Лятото на 2007 година се оказва ключово за кариерата на мароканеца. Българският гранд Левски София брои сериозната сума от 750 000 евро, за да си осигури услугите на защитника с четиригодишен договор. На терена Рабех показва сериозна класа и хладнокръвие, но престоят му в София е белязан от поредица скандали извън стадиона. Проблемите с дисциплината в крайна сметка слагат край на престоя му на Герена и през февруари 2010 година той напуска столицата.
В търсене на пристан у дома
След раздялата с българския вицешампион, кариерата на бранителя навлиза в хаотична фаза. Той преминава за съвсем кратко през руския Анжи, а след това облича екипа на Могреб Тетуан. Защитникът успява да намери стабилност чак през 2011 година, когато се завръща трайно в родината си, за да облече екипа на един от местните колоси – Уидад Казабланка.
