Сезон 2023/24, който започва след по-малко от 3 седмици, ще е по-специален за Левски. В него клубът ще отбележи своята 110-ата годишнина. Това ще стане на 24 май 2024-а. Юбилеят е прекрасен повод отборът да зарадва своите привърженици с трофей. Той е и удобен повод да видим какво се е случвало в историята на клуба в сезоните, в които той е празнувал кръгли годишнини. За съжаление обаче в повечето от тях, извън рождения ден, други големи поводи за празнуване не е имало.
1923/24
Няколко месеца, след като празнува десетата си годишнина, Левски има шанс да ознаменува юбилея, ставайки първият шампион в историята на българския футбол. „Сините” печелят столичното първенство, в което главният им конкурент е Славия. Това им дава право да играят за държавната титла. Нейният носител трябва да бъде излъчен в срещи на елиминиране и финал. Освен Левски, другите участници са победителите в останалите съществуващи по онова време спортни области в страната. „Сините” достигат до полуфиналите, където техен съперник е най-силният отбор в страната по онова време – варненският Владислав. Срещата между двата отбора в София завършва 0:0, а по правилник следват продължения, а при ново равенство се предвижда втори мач след два дни. Владислав отказва да играе продължения, а на следващия ден си заминава за Варна и се съгласява да играе втори мач, но само на собствен терен. Управляващият орган тогава – БНСФ не разрешава настаналия спор и първенството не завършва.
1933/34
Сезонът в столичното първенство е най-слабият за Левски дотогава. Тимът завършва на пето място в крайното класиране от 8 отбора в групата и приключва годината безславно. Турнирът за Купата още не съществува.
1943/44
И тук, както и на десетата година от основаването на клуба през 1924-а, първенството отново не завършва и Левски няма как да спечели, каквото и да е отличие, поради обективни причини. Шампионатът е прекратен преди да се изиграят четвъртфиналите от него. В тях Левски трябва да се срещне с варненския Шипченски сокол – предшественик на Спартак Ви. След преврата на 9 септември 1944 новата власт слага край на първенството.
1954
Годината е кошмарна за „сините”. Те завършват на пето място в първенството, а в турнира за Купата напускат борбата рано – още на осминафиналите. На тази фаза те са елиминирани от Миньор Перник след поражение с 0:2. Така и на 40-ата си годишнина Левски няма какво да празнува.
1963/64
Половинвековният юбилей също е белязан от липсата на отличия. Този път в сравнение с предишните четири Левски е най-близо до титлата. В средата на втория дял от сезона дори няколко кръга се намира на първо място, но е изпреварен от Локомотив Сф. Завършва втори, въпреки че има предимство в директните мачове с „железничарите” – победа с 3:1 и равенство 1:1. В турнира за Купата тимът е спрян на полуфиналите от Славия след 2:2 и 1:2.
1973/74
60-годишният юбилей най-после дава повод на „сините” да се усмихнат доволно и да празнуват не само рождения си ден, а в добавка и спечелването на титлата. През сезона „сините” са на първо място във всички кръгове от втория до последния, като през есенния дял записва 14 победи (12 от които поредни) и само едно равенство. „Хиксът” е при гостуването срещу Спартак Пл – 1:1, като домакините изравняват няколко минути преди края. Пролетният полусезон е по-слаб, но първото място все пак е удържано. Пропуснат е шанс за златен дубъл, след като финалът за Купата с ЦСКА е загубен с 1:2 след продължения.
1983/84
Безспорно най-щастливата годишнина и най-силният сезон на домашната сцена за Левски. „Сините” стават шампиони в пряк сблъсък за титлата с ЦСКА в последния кръг след победа с 3:1. В първенството „червените” са победени и в есенния двубой с 2:0. Левски печели и другите две отличия в страната – Купата на България и Купата на Съветската армия, като на полуфиналите и в двата турнира побеждава ЦСКА – с 3:1 и 1:0. Така става първият български клуб, спечелил требъл в рамките на един сезон. През есента на същата година Левски елиминира Щутгарт в турнира за КЕШ. Това е и единственият досега случай, в който български шампион побеждава германски в евротурнирите.
1993/94
80-годишният юбилей е третият и последен засега, който беше съпроводен с големи успехи за Левски. Отборът направи десети златен дубъл. Стана шампион с рекордните дотогава 17 точки аванс пред втория ЦСКА. На финала за Купата „сините” биха Пирин Бл с 1:0 с късен гол на Илиан Илиев. Празненствата завършиха с победа над световния гранд Байерн. Баварците пристигнаха в София, за да уважат тържеството на Левски. „Сините” победиха Байерн с 3:1 в този юбилеен мач за историята на стадион „Васил Левски” и завършиха триумфално сезона.
2003/04
В сезона, в който стана на 90 години, Левски не взе трофей. В първенството завърши втори след Локомотив Пд, а отпадна на четвъртфиналите за Купата от „черно-белите” след 1:1 на „Герена” и 0:3 на “Лаута”. Най-хубавото през сезона бе представянето в Европа. Там Левски отстрани три съперника – Атирау от Казахстан, Апоел Рамат Ган от Израел и Славия Прага и отпадна навръх националния празник 3 март от Ливърпул. Това беше и първи сезон с мачове в Европа напролет след далечната 1987-а.
Вековният юбилей бе белязан от кошмарен сезон. Левски завърши на пето място, като загуби 4 пъти от ЦСКА, а за Купата отпадна на четвъртфиналите от Ботев Пд. Имаше и нещо символично. В първенството отборът приключи с 19 победи и 14 загуби, точно 100 години след 1914-а. Към тях бяха добавени още 5 равенства. Юбилеят бе отбелязан и с мач срещу Лацио, спечелен с 3:2. Той бе част от голямо близо 5-часово тържество на стадион „Васил Левски”.
Така като теглим чертата, от десет юбилейни сезона за Левски само три бяха шампионски. В един от тях към титлата бе прибавена и купата, а в друг дори се стигна до требъл. Всички останали в по-голяма или по-малка степен са провалени. Остава да видим какво ще бъде настроението на феновете при 110-ата годишнина през май 2024-а. Директорът Даниел Боримиров обяви при представянето на новия треньор Николай Костов, че целта е титлата. Остава да видим дали Левски ще има сили да я вземе.
