Испанецът не се страхува от нестандартни ходове, но понякога рискът е на ръба
Хулио Веласкес очевидно не обича предвидимите решения. Преди всеки мач треньорът на Левски търси различен детайл, с който да обърка съперника и да промени очаквания сценарий.
Испанецът анализира противниците в дълбочина и често стига до идеи, които трудно могат да бъдат предвидени. Тази смелост понякога носи резултат, но в други случаи поставя отбора в сериозна опасност.
Най-яркият негативен пример остава гостуването на Славия, загубено с 0:2. След разгромната победа със 7:0 над Септември Веласкес направи цели седем промени в стартовия състав. Експериментът не проработи и „сините“ изиграха един от най-слабите си мачове.
Треньорът защити избора си с аргумента, че същите футболисти са победили Славия с 2:0 на „Герена“. Тогава обаче решаващите попадения дойдоха, след като в игра се появиха част от основните играчи.
Сентейес като крило – поредният неочакван ход
В реванша срещу Борац Веласкес отново остана верен на стила си. Алекс Сентейес започна като ляво крило – решение, което едва ли мнозина са очаквали, включително хората, които следят отблизо тренировъчния процес на отбора.
Това е типичният Веласкес – готов да размести схемата и да даде нова роля на футболист, независимо от обичайната му позиция.
През миналия сезон испанецът направи още няколко подобни хода. Четири от тях се открояват най-силно.
1. Майкон в средата на терена
Един от първите сериозни експерименти на Веласкес бе срещу Апоел Беер Шева. Той постави Майкон като полузащитник с идеята да изненада израелския тим.
Планът едва не се обърна срещу Левски. В 70-ата минута бразилецът получи втори жълт картон и остави отбора с човек по-малко.
„Сините“ все пак запазиха нулевото равенство, а резултатът се оказа важен за последвалото отстраняване на съперника.
2. Защита с четирима централни бранители
Преди дербито с ЦСКА Веласкес се оказа с ограничени възможности по двата фланга на отбраната. Майкон бе наказан, Оливер Камдем лекуваше контузия, а Алдаир вече бе използван по-напред на терена.
Отговорът на треньора бе изключително необичаен – четирима централни защитници в една линия. Живко Атанасов и Кристиан Димитров останаха в средата, а Серафимов и Макун трябваше да покриват зоните на крайните бранители.
Основната задача бе да се ограничат бързите крила на ЦСКА. Планът почти донесе победа на Левски, но попадение на Годой в добавеното време оформи равенството.
Веласкес бе критикуван за прекалено предпазливия подход, но спечелената точка впоследствие се оказа ценна заради грешка на Лудогорец срещу Арда.
3. Бек пред бек с Алдаир
След раздялата с Марин Петков Левски остана без достатъчно варианти за позицията на дясното крило. Карл Фабиен често бе извън състава заради контузии, а Рилдо също отпадна от сметките.
Веласкес намери решение, като премести Алдаир в по-предна позиция. Португалецът започна да действа като дясно крило, а Оливер Камдем остана зад него като краен защитник.
Така треньорът използва двама футболисти с дефанзивни навици по един и същ фланг, без да се отказва от активната игра в атака.
4. Ради Кирилов като десен бек
Радослав Кирилов също получи нетипична роля при драматичната победа с 3:1 над Черно море на „Тича“.
След колебливи изяви на Алдаир Веласкес го извади и пусна допълнителен нападател. Това наложи Кирилов да се върне назад и временно да заеме позицията на десен защитник.
Ходът проработи, а Левски стигна до впечатляващ обрат. След като резултатът стана 2:1, треньорът пусна Камдем, за да стабилизира отбраната и да запази силите на Кирилов.
Рискът е част от стила му
Нестандартните решения са запазена марка на Хулио Веласкес. Понякога те дават на Левски сериозно предимство, друг път създават ненужни проблеми.
Едно обаче е сигурно – когато испанецът подрежда състава, винаги има вероятност да се появи ход, който никой не е предвидил.
