Сезон 2025/26 в Първа лига отново показа колко кратко може да бъде търпението към треньорите в българския футбол. Лошите серии бързо водеха до промени, а доверието рядко оцеляваше до края на кампанията.
Общо 36 специалисти записаха мачове в елита през изминалия сезон. Само петима започнаха и завършиха първенството начело на своите отбори – Александър Тунчев, Илиан Илиев, Хулио Веласкес, Душан Косич и Гьоко Хаджиевски.
Македонският наставник на Спартак Варна бе единственият с 37 двубоя, заради групата на тима в плейофите. Останалите четирима стигнаха до по 36 срещи.
Атанасов с тежък сезон, Янев води два отбора
Атанас Атанасов и Христо Янев бяха единствените треньори, които през сезона работиха в по два клуба.
За Атанасов кампанията се оказа особено тежка. През есента той бе начело на Добруджа, която почти през цялото време остана на дъното. След това пое Монтана, но и там задачата бе изключително трудна, тъй като тимът от „Огоста“ също бе в сериозна криза.
В крайна сметка Атанасов изпадна с два отбора в един сезон – нещо, което преди това се бе случвало и на Стойчо Стоев през 2012/13 с Миньор Перник и Монтана.
Христо Янев също смени обстановката през кампанията, като води Ботев Враца и ЦСКА.
Монтана смени най-много треньори
Най-нестабилната треньорска позиция през сезона бе в Монтана. Тимът започна с Танчо Калпаков, а след това през клуба преминаха Анатоли Нанков, Дилян Иванов, Акис Вавалис и Атанас Атанасов.
Така отборът от „Огоста“ се превърна в клуба с най-много наставници за сезона.
От всички 36 треньори в елита 14 бяха чужденци, което прави близо 39% от общия брой.
Веласкес постави силен рекорд с Левски
Хулио Веласкес остави сериозна следа в шампионския сезон на Левски. Испанецът стана чужденецът, който печели титлата в България с най-много победи – 25.
За сравнение, Саша Илич стигна до 26 успеха с ЦСКА през 2022/23, но тогава това не бе достатъчно за първото място.
Сред българските треньори по-висок брой победи в един сезон са записвали Георги Василев с Левски през 1994/95 и Манол Манолов-Симолията с ЦСКА през 1971/72 – по 26.
Веласкес завърши кампанията със 75% спечелени точки начело на „сините“. Единствено Михаел Старе приключи със 100% в Лудогорец, но той води отбора само в последния мач – победата с 1:0 над ЦСКА.
На другия полюс бе временният треньор на Монтана Дилян Иванов, който остана без точка в единствения си мач. Сред наставниците с по-дълъг престой най-нисък процент имаше Акис Вавалис – една точка от шест срещи.
Смените на Веласкес донесоха реална разлика
Един от най-силните показатели за работата на Веласкес бе ефектът от резервната скамейка. Футболистите, които испанецът пускаше в игра, донесоха на Левски общо 15 гола и 8 асистенции.
Това ясно показва, че промените му по време на мач не бяха просто реакция, а често директно влияеха върху резултата.
Илиан Илиев вече е №1 за всички времена
Големият треньорски рекорд на сезона обаче принадлежи на Илиан Илиев. Наставникът на Черно море вече е треньорът с най-много мачове в елита в историята.
В началото на сезона върхът се държеше от Димитър Димитров-Херо с 491 двубоя. След края на кампанията Илиев вече е с 518 мача в Първа лига.
Херо остана за кратко в Ботев Пловдив и добави само шест срещи към актива си, като към момента е с 497 двубоя.
Косич и Симов също заслужиха внимание
Душан Косич направи сериозна крачка напред с Локомотив Пловдив. Словенецът пое отбора в тежък момент през миналата пролет и го спаси след бараж срещу Марек.
През този сезон обаче „смърфовете“ стигнаха до бараж за място в Лигата на конференциите и до финал за Купата на България. И в двата случая Локомотив загуби след дузпи, но прогресът спрямо предишната кампания бе очевиден.
Добри думи заслужава и Тодор Симов, който успя да извлече почти максимума от Ботев Враца.
Сред дебютантите се открои Лъчезар Балтанов. Той пое Ботев Пловдив в труден момент след раздялата с Димитър Димитров-Херо и успя да стабилизира отбора с прилични резултати.
Сезонът в Първа лига отново доказа, че треньорската професия у нас е работа под постоянно напрежение. Малцина получиха време, още по-малко издържаха до финала, а няколко имена все пак успяха да превърнат трудната кампания в личен пробив.
