Имена като Борислав Рупанов, Марин Петков и Асен Митков не бива да са изключение. Те трябва да излизат редовно от школата на Левски – като по конвейер. Реалността обаче показва друго, а последните трансферни сюжети го подчертават още по-ясно.
Сагата „Марин Петков“ се проточи твърде дълго
„Марин Петков – тук, Марин Петков – там“. Тази история се върти вече повече от година. Миналата зима националът беше свързван с втория тим на Милан, през лятото името му обиколи Израел, после се стигна почти до трансфер в Ракув. В крайна сметка той остана на „Герена“.
От клуба вече дадоха сигнал, че Петков е достигнал своя пик и логиката диктува продажба, за да не се стигне до ролята на резерва при Хулио Веласкес. Шумът около първия капитан на Левски след трансфера на Цунами обаче утихна, въпреки че статистиката показва най-силната му есен – 9 гола в 27 мача.
Факт е и друго – Марин вече е на 22 години. По европейските стандарти това е възраст, в която трябва да си направил следващата крачка. У нас обаче той още дълго ще бъде определян като „перспективен“.
Рупанов и полската нишка, която не е случайна
Докато фокусът беше върху Марин Петков, почти незабелязано се появи информацията за възможен трансфер на Борислав Рупанов в Полша. Първоначално мнозина го приеха скептично – все пак 21-годишният нападател е твърда резерва в Левски, макар и младежки национал.
Оказа се обаче, че интересът на Гурник Забже е напълно реален. Поляците очевидно не гледат сухата статистика със синия екип – 34 мача, 4 гола и 3 асистенции. По-важно за тях е това, което Рупанов показа по време на преотстъпването си в Септември – 12 попадения в 31 срещи в Първа лига за отбор, борещ се за оцеляване.
В Полша вероятно виждат в него типичен класически таран – силен във въздуха, опасен при центрирания, с качества, които могат да се развиват: позициониране, завършващ удар, игра с крака.
Трансферът като сигнал към „Герена“
Истината е, че евентуалната продажба на Рупанов трябва да бъде сигнал за размисъл в Левски. След сравнително малък брой мачове той вече може да донесе приходи, докато Марин Петков има близо 200 срещи за първия отбор. Проблемът е другаде – под тях почти няма нови имена.
На лагера в Турция с мъжкия тим е само един юноша от школата – Иво Мотев, ако не броим 17-годишния Огнян Владимиров, който през есента беше трети вратар. Още по-показателно е, че от идването на Хулио Веласкес преди повече от година, Мотев остава единственият млад играч от академията, дебютирал под негово ръководство.
Нужни са не единици, а поток от таланти
Рупанов, Марин Петков, Асен Митков – такива футболисти трябва да се раждат редовно в школата на Левски, а после целенасочено да се развиват в първия отбор. В момента подобна вълна не се вижда.
И все пак, точно трансферът на Рупанов може да бъде силна мотивация за младите на „Герена“. Да им покаже, че пътят не е прав, че може да мине и през Септември, но ако имаш качества и работиш упорито, шансът идва. Рано или късно.
