Левски загуби с 0:2 при визитата си на Славия в „Овча купел“ – резултат, който поставя под съмнение шампионските амбиции на „сините“. И макар причините за конкретното поражение да са няколко, мачът показа нещо добре познато: когато двата тима се срещнат в решаващ момент, Славия често излиза победител.
Историческият модел се повтаря
Важните сблъсъци между тези съперници далеч не са в полза на Левски. Статистиката в турнира за Купата на България е красноречива – последните девет елиминационни двубоя винаги завършват с успех за Славия.
За последно Левски е отстранявал „белите“ в далечната 1949 година, а оттогава серията включва финали, полуфинали, четвъртфинали и драматични обрати. Един от най-ярките примери е осминафиналът през 1998/99, когато Левски печели първия мач с 2:0, но губи реванша с 0:3 на същия стадион.
Пропуснати титли и пропуснати възможности
Не само в турнира, но и в първенството Славия се оказва пречка в ключови моменти. През 2013 година Левски се нуждаеше от победа на „Герена“, за да стане шампион – мачът завърши 1:1, а голът на гостите дойде след автогол без нито един точен изстрел от тяхна страна.
Още по-драматична е случката от 2003 година. Тогава Левски гонеше ЦСКА в класирането и при успех над Славия можеше да скъси разликата. „Сините“ дори водеха, но пропусната дузпа и пълен обрат доведоха до поражение с 1:2. Серията от 42 поредни домакински победи се прекъсна, треньорът Славолюб Муслин беше освободен, а надеждите за титла почти изчезнаха.
Славия – от години трудна бариера за „сините“
Историята ясно показва, че сблъсъците със Славия, когато залогът е висок, рядко завършват добре за Левски. Последната загуба просто напомня за един дългогодишен проблем, който клубът така и не успява да преодолее.
