Чакането приключи. Левски отново е шампион на България и тази вечер „Герена“ ще избухне в емоции при вдигането на 27-ата титла в клубната история.
„Сините“ стигнаха до върха по категоричен начин – още четири кръга преди края на сезона. Без най-големия бюджет, без най-скъпата селекция, но с отбор, който през цялата кампания изглеждаше по-подготвен, по-стабилен и по-сплотен от конкуренцията.
Ето кои бяха големите козове на Левски по пътя към титлата.
Хулио Веласкес и щабът му промениха отбора
В началото испанският треньор и неговият екип изглеждаха като хора, които още търсят правилния подход към българския футбол. С времето обаче Левски започна да придобива ясен стил и характер.
Веласкес, заедно с помощниците си Фернандо Гаспар Лаборие и Хосе Антонио Морга Сото, успя да изгради дисциплиниран и конкурентен тим. Опитът им от големи клубове започна да си личи все по-силно с всеки изминал месец.
Важна роля имаха и хората, които познават отлично левскарската среда – Дарко Тасевски и Божидар Митрев. Двамата спечелиха титлата като играчи преди 17 години, а сега повториха успеха като част от щаба.
Точната селекция направи разликата
Левски не хвърли най-много пари на трансферния пазар, но удари точно в целта с голяма част от новите попълнения.
Майкон, Алдаир, Мустафа Сангаре, Кристиан Макун, Георги Костадинов, Светослав Вуцов и останалите нови лица успяха бързо да се впишат в отбора и да дадат нужната дълбочина на състава.
Особено важно се оказа, че доста от привлечените играчи вече познаваха българския футбол. Това позволи на Левски да избегне дълъг период на адаптация и да бъде конкурентен още от самото начало на сезона.
Физическата подготовка беше на друго ниво
Едно от най-силните оръжия на Левски през сезона бе кондицията.
„Сините“ често изглеждаха по-свежи и по-енергични от съперниците си, особено след почивката. Статистиката го доказва – по-голямата част от головете на отбора паднаха именно през вторите полувремена.
Най-силният период на Левски бе заключителната част на мачовете, когато тимът редовно натискаше и довършваше съперниците си.
Работата на кондиционния екип, воден от хора с опит в клубове като Реал Мадрид и Бенфика, очевидно даде сериозен резултат.
Ротациите запазиха отбора свеж
Хулио Веласкес често беше критикуван за постоянните промени в състава, но в крайна сметка именно те помогнаха на отбора да издържи темпото.
Испанецът използва голяма част от футболистите си през сезона и успя да поддържа конкуренция във всяка линия.
Много от играчите сменяха различни позиции според нуждите на отбора, а резервите рядко изглеждаха като хора извън ритъм.
Това позволи на Левски да избегне сериозни спадове във формата дори в най-натоварените периоди.
Съблекалнята остана единна
Един от ключовите моменти през сезона беше ситуацията около Джавад ел Джемили в началото на европейската кампания.
Въпреки че беше сред любимците на Веласкес, футболистът бе изваден от сметките заради нарушаване на вътрешния ред.
Така треньорът даде ясно послание, че никой не стои над отбора.
И точно това се превърна в една от основите на шампионския сезон – усещането, че колективът е по-важен от отделните личности.
Постоянството направи Левски шампион
Левски може и да нямаше най-добрите резултати срещу големите си съперници в началото на сезона, но печелеше мачовете, които трябваше да печели.
Докато конкурентите губеха точки в неочаквани моменти, „сините“ поддържаха стабилно темпо и избягваха сериозни кризи.
Отборът почти винаги реагираше правилно след труден резултат и бързо се връщаше към победите.
Именно това постоянство постепенно изгради увереността, че титлата е напълно възможна.
Феновете отново бяха огромната сила на Левски
Няма как да се говори за този шампионски сезон без публиката.
През последните години именно феновете държаха клуба жив в най-тежките моменти – с кампании, подкрепа и постоянна вярност към отбора.
Този сезон „Герена“ отново се превърна в крепост, а гостуванията често изглеждаха като домакински мачове за Левски.
Много млади фенове сега виждат любимия си отбор шампион за първи път. А за по-старите това е награда за всички трудни години, в които останаха до клуба независимо от всичко.
Тази титла не е просто спортен успех. За Левски тя е доказателство, че след дългото чакане клубът отново е намерил пътя към върха.
