Левски ще прекара октомврийската пауза на върха в класирането – позиция, която напълно отразява представянето на отбора до момента. „Сините“ вървят по шампионски график, а макар сезонът да е още в ранна фаза, играта и организацията вече говорят за сериозен напредък.
Стабилен старт, но не без забележки
Оценката за тима е „много добър 5“ – висока, но не отлична. Точките, изпуснати срещу Ботев Враца и слабата игра в Пловдив срещу Локомотив, остават леки петна в иначе силния старт. Дори в равенството с Лудогорец имаше усещането, че Левски заслужаваше повече, но и фактори извън играта повлияха.
Дон Хулио – човекът зад трансформацията
Истинската причина за прогреса обаче не е отделен футболист, а Хулио Веласкес. Испанецът превърна отбора в добре смазан механизъм, в който няма нужда от индивидуални герои.
Неговата философия – дисциплина, гъвкавост и работа по детайла – издигна Левски на ново ниво. Под негово ръководство всеки играч расте: от критикувания в началото Гашпер Търдин, до Майкон, който дори се адаптира успешно в полузащитата. Кристиан Макун е стълб в защита, а Акрам Бурас се превърна в откритието на сезона – прецизен, интелигентен и винаги на правилното място.
Европейските уроци и моралната устойчивост
Веласкес показа качествата си и в Европа. Левски елиминира по-скъпия Апоел Беер Шева, надигра равностойно Брага, отстрани без проблем Сабах на Валдас Дамбраускас, а срещу АЗ Алкмаар просто липсваше късмет.
Въпреки отпадането, „сините“ не загубиха увереност. Точно обратното – отборът излезе още по-мотивиран. Доказателството дойде в дербито с Лудогорец, където Левски изглеждаше по-зрял и организиран, и в последвалите победи над Ботев Пловдив и Берое, когато съперниците бяха буквално смазани от интензитет и натиск.
Статистиката го потвърждава: xG 1,55 срещу Ботев Пд и цели 4,09 срещу Берое, с над 30 удара към вратата на гостите. Това вече е шампионско темпо.
Без фиксиран титулярен състав – а това е силата
Една от големите тайни на успеха е ротационната стратегия на Веласкес. От началото на сезона той не е повторил стартов състав. Основата е ясна – Вуцов, Димитров, Макун, Майкон, Търдин, Кирилов и Евертон Бала – но около тях всичко е динамично.
Испанецът избира играчите според съперника:
при нужда от стабилност – Оливер Камдем,
при офанзивна стратегия – Алдаир,
при тежки халфови битки – Георги Костадинов,
при по-отворен мач – Асен Митков.
На позицията „десетка“ вече се утвърждава Мазир Сула, а в нападение няма фиксиран №9 – изборът се прави спрямо съперника между Сангаре, Рупанов, Бала и дори Рилдо.
Широчина, търпение и работа без почивка
Веласкес не зачерква никого. Дори играчи под очакванията като Рилдо, Фабио Лима или Карл Фабиен продължават да получават шансове. Испанецът вярва в процеса и в това, че всеки може да избухне в точния момент.
Известен с работохолизма си, треньорът живее с футбола 24/7. Докато отборът почива, той вече анализира следващия съперник – Черно море – и търси как да пробие схемите на Илиан Илиев, срещу когото още няма победа.
Време е за нов договор
Веласкес не просто върна Левски на върха – той изгради ясна визия и култура на работа, която липсваше от години. Макар селекцията да се решава на друго ниво, испанецът подрежда пъзела без оплаквания и с пълна отдаденост.Затова е логично следващата стъпка да е нов договор. Защото ако Левски не го направи навреме, други клубове със сигурност ще потърсят треньор, който мисли, работи и побеждава като Дон Хулио Веласкес.
