Името на Предраг Пажин винаги ще предизвиква вълнение у феновете, които помнят битките на националния ни отбор в началото на новия век. Роденият в Невесине бранител не просто се превърна в натурализиран българин, а остави сърцето си на терена, защитавайки цветовете на страната ни в един от най-силните периоди за футбола ни в последно време. Неговият път от Босна и Херцеговина през Сърбия до София е класическа история за спортно дълголетие и успешна адаптация.
Пътят към големия футбол и сините емоции
Всичко започва в началото на 90-те години със Сутиеска Никшич, но истинският му възход е свързан с престоя му в Левски. На Герена Пажин се утвърди като безкомпромисен защитник и бързо спечели уважението на публиката със своя характер и непримиримост. Освен за столичния гранд, той записа мачове и за Спартак Плевен, оставяйки следа в родното първенство преди окончателно да окачи бутонките през 2010 година.
Националната фланелка и върхът в Португалия
Най-значимият етап от кариерата му несъмнено е участието с националния тим на България. Между 2000 и 2004 година той беше неизменна част от отбраната ни, като кулминацията дойде с класирането на Европейското първенство в Португалия. Пажин беше сред онези бойци, които изведоха България на голям форум за последен път досега, доказвайки, че националността е въпрос на принадлежност, а не само на документи.
Новият живот извън стадиона
След края на активната си кариера бившият национал избра коренно различен път, далеч от светлините на прожекторите и треньорската скамейка. Днес той е успешен мениджър и се развива в строителния сектор, управлявайки вноса на висококачествени декоративни мазилки и изолационни системи. Въпреки ангажиментите в бизнеса, страстта му към играта не е изчезнала, като още през 2009 година той постави основите на собствен клуб по минифутбол, съчетавайки предприемаческия си дух с любовта към топката.
