Орлин Старокин е от онези футболисти, чиято кариера трудно се побира в едно изречение. Юноша на ЦСКА, утвърден играч в Бургас, футболист и капитан на Левски, години в българския елит и няколко различни приключения зад граница.
Роденият на 8 януари 1987 година в София футболист никога не е бил човекът, около когото задължително се въртят прожекторите. Вместо това Старокин изгради името си с постоянство, характер и една особено ценна за всеки треньор черта – универсалността.
Ляв бек, халф, човек за различни роли и различни ситуации. Кариерата му премина през редица клубове, но най-силната връзка за мнозина остава тази с Левски.
Началото е в ЦСКА, но професионалният път тръгва от Бургас
Футболното образование на Старокин започва в школата на ЦСКА. Като юноша той играе по-напред по терена, но с развитието на кариерата постепенно се превръща във футболист, способен да покрива както левия фланг на защитата, така и зоната пред нея.
До мъжкия отбор на „червените“ обаче не стига.
През 2005 година, едва на 18, Старокин поема към Бургас и Нафтекс. Именно там започва професионалната му кариера. Решението се оказва важно – вместо да чака шанс в столицата, той получава мачове и възможност да натрупа опит още като млад футболист.
Следва период в Черноморец Бургас. Старокин първоначално играе там под наем, а с тима печели промоция за елита. По-късно се връща в клуба и постепенно се утвърждава като един от разпознаваемите му футболисти.
Бургаският период е този, който реално го поставя на картата на българския футбол.
Левски – голямата глава в кариерата му
През лятото на 2011 година идва трансферът, който променя статута му. Старокин подписва с Левски и от футболист, доказал се в Черноморец, се озовава в клуб, в който всяка победа и всяка грешка се разглеждат под лупа.
На „Герена“ той остава три сезона.
Старокин не е типичният краен защитник, който живее за красивите пробиви и ефектните изпълнения. Силата му е друга – може да бъде използван на повече от една позиция, влиза здраво в единоборствата и дава на треньора варианти според конкретния съперник.
Постепенно се превръща в едно от познатите лица на състава, а в отделни мачове получава и капитанската лента.
Така се оформя и един от любопитните детайли в биографията му – момчето, израснало в школата на ЦСКА, стига до капитанската лента на големия съперник Левски.
И самият Старокин по-късно не крие, че професионалната му връзка със „сините“ е много по-силна. За ЦСКА той остава юноша. За Левски вече е футболист от мъжкия отбор, минал през напрежението и очакванията на „Герена“.
След София идва първото приключение в чужбина
През 2014 година Старокин напуска Левски и опитва нещо различно. Следва трансфер в казахстанския Иртиш Павлодар.
Престоят му там не се превръща в дългосрочна история и скоро той отново е в България – този път с екипа на Локомотив София.
След това кариерата му започва да се движи на по-високи обороти. Има кратък период в румънския Динамо Букурещ, а през 2015 година подписва с Ботев Пловдив.
За „канарчетата“ пристига вече като опитен футболист, способен да бъде използван и в халфовата линия, и като ляв защитник.
Пирин, Черно море и още битки в българския елит
След Ботев идва Пирин Благоевград. Там Старокин отново намира сериозно игрово време и показва едно от основните качества, които го държат толкова години на високо ниво – способността да се адаптира.
През 2017 година преминава в Черно море, а след това носи и екипа на Витоша Бистрица.
Точно през този етап идва и признание, което дълго му се изплъзва.
През август 2017 година Старокин получава първата си повиквателна за националния отбор на България. Той попада в състава за световните квалификации срещу Швеция и Нидерландия.
До дебют за представителния тим не се стига, но самата повиквателна е показателна. По това време Старокин вече е на 30 години – възраст, на която мястото в националния отбор обикновено не идва като инвестиция в бъдещето, а като оценка за представянето в момента.
Кипър и вторият шанс в Левски
След Витоша идва нов период извън България. Старокин продължава кариерата си в Кипър, където играе за Алки Ороклини и Еносис Паралимни.
А през лятото на 2020 година историята прави интересен завой.
Девет години след първото си идване на „Герена“ той отново подписва с Левски.
Завръщането е при съвсем различни обстоятелства. Старокин вече не е 24-годишният футболист, който трябва да доказва, че заслужава място в голям клуб. Той се връща като един от опитните играчи, преминал през различни първенства и достатъчно трудни футболни ситуации.
Вторият му престой при „сините“ е кратък, но добавя още един интересен щрих към връзката му с клуба.
Отново в Пирин, а после – футболът продължава
В началото на 2021 година Старокин се връща в Пирин Благоевград. С „орлетата“ отново играе както във Втора лига, така и в елита.
През лятото на 2022 година обявява край на професионалната си кариера. Само че раздялата с терена се оказва по-трудна от очакваното.
Няколко месеца по-късно той отново обува бутонките и се присъединява към Рилски спортист. В Самоков вече е един от най-опитните хора в съблекалнята и носи капитанската лента.
Пътят му впоследствие минава и през Костинброд, далеч от голямата сцена, на която е прекарал основната част от кариерата си.
Това всъщност казва доста за отношението му към играта. След толкова сезони в елита и периоди в чужбина Старокин продължава да играе и на по-ниско ниво. Не заради шум около името си, а просто защото футболът остава част от ежедневието му.
Футболистът, който можеше да бъде използван почти навсякъде
Ако трябва да се намери една дума за кариерата на Орлин Старокин, тя вероятно е „универсалност“.
Той започва като по-офанзивен футболист, изгражда име като ляв защитник, а с годините все по-често е използван и като дефанзивен полузащитник. Левият му крак и натрупаният опит му позволяват да изпълнява различни задачи според нуждите на отбора.
Това не е качество, което непременно произвежда впечатляващи статистики. То обаче може да удължи една кариера значително.
При Старокин точно това се случва.
Той записва над 250 мача само в българския елит, а професионалният му път го отвежда в Казахстан, Румъния и Кипър. Играе за клубове с различни амбиции, под различно напрежение и в различни роли.
Кариера без лесен етикет
Историята на Орлин Старокин има интересна футболна симетрия.
Тръгва от школата на ЦСКА, но не играе за първия тим. Прави име край морето. Стига до Левски и носи капитанската лента. Заминава в чужбина, връща се, сменя клубове и позиции, а години по-късно отново се появява на „Герена“.
Няма десетки голове или витрина, пълна с индивидуални награди. И точно затова кариерата му е интересна по друг начин.
Старокин е представител на онзи тип футболисти, без които един отбор трудно минава през дълъг сезон – опитни, адаптивни и готови да свършат различна работа на терена.
От София до Бургас, от „Герена“ до Павлодар, Букурещ и Кипър, а после обратно към българските терени – Орлин Старокин събра кариера с много повече завои, отколкото подсказва определението „ляв защитник“.
И вероятно точно това е най-точният начин да бъде запомнен: като футболист, който рядко избираше лесния път, но винаги намираше начин да остане в играта.
