Трансферът на Уелтън е много добър за Левски. От всяка една гледна точка!
С него или без него, Костов си има някакви идеи и си ги следва. Той и Сираков ще продължат да обясняват колко хубави неща са видяли в играта, а останалия свят няма да е на ниво, за да ги забележи.
Отборът, направен от Мъри, е вече в историята. Няма да има полемики кой е направил сегашния отбор. Това, което ще гледаме оттук насетне, е изцяло дело на Костов и Сираков (в какъвто ред си изберете).
Ако следваме нормалната логика, Сираков трябва да се изпъне в следващите дни и да обяви, че ЦЯЛАТА главница е погасена и сме спечелили мача с НАП. Само тогава разпродажбата и унищожаването на добър отбор (по думите на всички от Мъри през Сираков до Костов, медии и фенове) ще мирише. Както за много левскари мирише цялото управление на Сираков.
Не, че това има голямо значение, но към днешната дата още по-необяснимо е стореното миналата зима със стопираните трансфери. Ако те се бяха случили, разликата спрямо днес щеше да е следната:
Двамата щяха да бъдат заменени и отборът запазен.
С част от онази сума (или цялата) главницата към НАП днес нямаше да съществува.
Стоилов още щеше да е треньор на отбора, трибуните да са пълни и да няма разделение между левскарите.
Не зная как ви изглежда подобно сравнение, но за да го преглътнете значи:
Че Левски има по-добър треньор днес.
Че Левски има по-добри футболисти днес.
Че разделението на публиката не само ви харесва, но и го провокирате.
Че не сте от Левски, а минимум от клона Спартак в някогашния Левски-Спартак.
Че ви харесва Левски да не е елитен футболен отбор. Не в елита (А група), а в елита на елита.
Левски беше елитен футболен отбор само по времето на Стоилов, защото:
Спечели трофей
Надиграваше, но и побеждаваше (и отстраняваше) Лудогорец и ЦСКА-София
В Европа елиминира отбор, който предния сезон и следващия е на елиминациии през пролетта.
Нито едно от последните три неща не се случи след Стоилов и едва ли ще се случи скоро. Единствената радост за 1 година беше, че елиминирахме Апоел Беер Шева, изрепчихме се на някакви македонски физкултурници (което решихме, че е голяма работа) и Фадига я ритна с боца срещу Айнтрахт за някакво дребно захарче.
Е, семейният бизнес процъфтя (ако това ви е критично важно!).
