Николай Михайлов винаги е бил под светлината на прожекторите, носейки тежката отговорност на една от най-известните футболни фамилии в България. Кариерата на сина на Борислав Михайлов и внук на легендарния Бисер Михайлов започна именно там, където традицията повелява – в школата на Левски София. Младият вратар направи първите си стъпки в професионалния футбол в края на сезон 2004/05, като избра символичния номер 88, препратка към годината на своето раждане.
Златните години в Нидерландия и признанието у нас
Най-силният период в спортната биография на Михайлов несъмнено е свързан с престоя му в Твенте. През 2011 година той достигна своя професионален връх, като заслужено беше обявен за най-добър вратар в нидерландското първенство. Тези успехи на международната сцена му донесоха и най-престижното индивидуално отличие в родината – приза Футболист на годината на България. По това време Николай беше безспорният избор под рамката, демонстрирайки класа и стабилност в едно от силните първенства на Европа.
Предизвикателствата в Италия и Турция
След успешния период в Нидерландия кариерата на стража премина през серия от трудни моменти. Трансферът във Верона и последвалият период в Мерсин не му донесоха желаните минути на терена. Въпреки липсата на игрова практика, националният селекционер Любослав Пенев продължи да му гласува доверие в ключови квалификации. Този период обаче беше белязан от критики, особено след мача с Норвегия през 2014 година. По-късно, по време на втория си престой в Турция, Михайлов се оказа в необичайна ситуация – отборът му изпадна в третото ниво на местния футбол, където правилата забраняваха участието на чуждестранни играчи, което доведе до раздялата му с клуба.
Животът извън терена и голямата загуба
В личен план Николай Михайлов често е обект на медиен интерес, не само заради активността си в социалните мрежи, но и заради дългогодишната си връзка с Николета Лозанова. Двамата днес се радват на своето дете, споделяйки моменти от общия си път. Тази година обаче донесе и най-тежкия удар за футболиста. На 31 март 2026 година Николай се сбогува със своя баща и най-голям пример в живота – Боби Михайлов, събитие, което той самият определи като загуба на своя герой.
