Николай Димитров остава едно от най-ярките имена, излезли от школата на сините в началото на века. Роденият през 1987 година техничар бързо си спечели прякора Хичо и се превърна в любимец на феновете заради лекотата, с която боравеше с топката. Неговата история е класически пример за талант, който не познава граници и успява да пробие от родните терени до най-голямата футболна сцена в Европа.
Светкавичен старт и магически моменти в Шампионската лига
Пробивът му в мъжкия футбол беше повече от впечатляващ. Още при дебюта си срещу Родопа Смолян той показа на какво е способен, разписвайки се два пъти само за две минути. Този момент постави началото на един златен период, в който Левски доминираше у нас. Димитров вдигна две поредни шампионски титли и една купа на страната, като се превърна в неизменна част от състава, дръзнал да мери сили с европейските грандове. Не са много българските футболисти, които могат да се похвалят, че са излизали като титуляри на Стемфорд Бридж срещу Челси или са тормозили защитата на Вердер Бремен в групите на Шампионската лига.
Когато Арсен Венгер те повика на проби
Най-романтичният епизод в кариерата на Хичо несъмнено е декември 2007 година. Тогава легендарният мениджър на Арсенал Арсен Венгер забеляза потенциала му в мачовете на младежкия национален отбор и го покани на петдневни проби в Лондон. Макар трансферът при топчиите да не се осъществи, интересът от клубове като Нюкасъл и Динамо Москва потвърди, че българинът е сред най-обещаващите таланти на Балканите. Неслучайно през 2008 година той беше официално признат за най-проспериращия играч в нашето първенство.
Ново предизвикателство край Босфора
След десетилетие в Левски дойде време за следващата голяма крачка. През пролетта на 2010 година техничното крило пое към Турция, за да започне нова глава от кариерата си. Заедно със своя съотборник Георги Сърмов те преминаха в Касъмпаша, оставяйки зад себе си спомена за един футболист, който винаги играеше с мисъл за красивата страна на играта. Хичо остана в съзнанието на привържениците като играч, чиято техника и скорост можеха да решат всеки мач в полза на Софиянци.
