Началото на едно ново управление
На 2 юни 2020 г. най-големият голмайстор в историята на клуба – Наско Сираков – пое контрола над Левски. Пет години по-късно можем да кажем, че той успя да върне „сините“ на европейската карта, макар и пътят дотук да бе пълен с трудности.
Сираков заварва изпразнена каса и отбор без самочувствие. Левски стартира сезон 2020/21 с Георги Тодоров, а след кратки периоди с Живко Миланов и Славиша Стоянович, дойде повратният момент – завръщането на Станимир Стоилов.
Ерата „Мъри“ – от спасение до мечти
Стоилов с ограничен бюджет изгради боеспособен състав, върна тима в челото на първенството, спечели Купата на България и елиминира ПАОК от Европа. Най-важното обаче бе друго – трибуните отново се изпълниха, феновете върнаха вярата си, а клубът започна да генерира приходи.
Селекцията на Мъри донесе и сериозни трансферни постъпления – от Андреев и Краев до Уелтън, Роналдо и Ел Джемили. Това помогна на Сираков да изпълни първата си мисия – оцеляване и разплащане на стари дългове.
След Стоилов – лъкатушения и стабилизация
Напускането на Мъри бе пропуск, но клубът оцеля. Николай Костов донесе кратък европейски пробив, но и очакван спад след разпродажбите. Станислав Генчев стабилизира състава и подготви основата за нов етап. С идването на защитниците Алдаир, Майкон и Макун, както и с израстването на Марин Петков, Левски получи нови „активи“, които в бъдеще могат да осигурят свежи средства.
Хулио Веласкес – изненадата на Сираков
Големият риск дойде с назначението на испанеца Хулио Веласкес. Приеман със скептицизъм, специалистът бързо наложи стил и донесе резултати както в Европа, така и в България. Днес Левски играе зрял, печеливш футбол, разчита на българи и свои юноши, а съставът е едновременно боеспособен и ценен на трансферния пазар.
Предизвикателството днес
Сираков успя да съхрани инерцията от Стоилов и да я превърне в нова енергия за клуба. Предстои му обаче най-трудната задача – да върне титлата на „Герена“. Конкуренцията изглежда уязвима – Лудогорец е далеч от най-доброто си, а ЦСКА се лута. Ако някога е имало момент за атака на върха, то той е сега.
Независимо от колебанията и критиките, Наско Сираков доказа, че инстинктивно разбира футбола и материята „Левски“. Остава да видим дали ще може да направи и последната крачка – да вдигне шампионската купа като собственик на клуба, който винаги е бил неговият дом.
