Левски отново е на прага на голямата европейска сцена. „Сините“ излизат срещу АЕК в плейоф за място в основната фаза на Шампионската лига – точно 20 години след паметните мачове с Киево, които отвориха вратата към тогавашните групи на турнира.
Сравненията между отбора от 2006 година и сегашния състав идват съвсем естествено. Същото важи и за двамата треньори, които стоят зад тези европейски походи – Станимир Стоилов и Хулио Веласкес.
Паралелът обаче има своите граници. Настоящата европейска кампания на Левски все още не е приключила, затова сравняваме двата тима само до момента, в който достигат до плейофа за Шампионската лига.
Веласкес стигна по-бързо до големия мач
Една от най-ясните разлики е времето, което бе необходимо на двамата треньори.
Станимир Стоилов стигна до двубоите с Киево след две пълни години начело на Левски и две европейски кампании.
Веласкес достигна до същия етап значително по-бързо – още във втория си сезон в евротурнирите.
Началото и при двамата обаче има нещо общо – недоверието.
Стоилов не бе посрещнат с пълно одобрение през 2004 година, а при една от първите му тренировки дори се стигна до освирквания. Веласкес също трябваше да преодолява сериозен скептицизъм, особено в социалните мрежи.
С времето и двамата успяха да променят настроенията с резултатите си.
Общият знаменател – Наско Сираков
И Стоилов, и Веласкес са треньорски избори на Наско Сираков.
И в двата случая той застана зад наставниците в началните етапи на работата им, включително в моменти, когато натискът отвън се увеличаваше.
При Стоилов тези трудни периоди бяха повече.
След отпадането от Беверен през 2004 година критиките станаха сериозни, макар белгийският съперник да не бе от най-ниското европейско ниво.
Година по-късно напрежение имаше и срещу Публикум. Левски загуби първия мач в Словения с 0:1, а в реванша на „Герена“ гостите имаха шанс при 0:0. По трибуните се чуха освирквания, преди „сините“ да стигнат до победа с 3:0.
След това започна и най-силният европейски период на онзи отбор.
При Веласкес спокойствието е по-голямо
Позицията на Хулио Веласкес досега не е била поставяна под сериозна вътрешноклубна въпросителна.
Най-сериозните критики към него дойдоха след загубата с 0:2 от Славия, когато той заложи на много резерви. Реакциите сред част от феновете бяха остри, но в клуба не се стигна до реален дебат за бъдещето му.
В Европа испанецът също няма сериозна издънка до този момент.
Левски се изправи срещу седем съперника, като всеки от тях бе поставен при жребия. Сред тях бе и силният Борац Баня Лука.
Отпаданията при Веласкес дойдоха срещу съперници с по-висока класа – Брага и АЗ Алкмаар. АЕК също влиза в настоящия сблъсък като по-солиден тим на хартия.
Мъри вече имаше четвъртфинал за Купата на УЕФА
Тук предимството е категорично на страната на Станимир Стоилов.
Преди да атакува групите на Шампионската лига, неговият Левски вече бе изиграл един знаменит сезон в Купата на УЕФА и бе достигнал до четвъртфиналите.
Веласкес все още няма подобно постижение, но и настоящата кампания е едва вторият му европейски сезон начело на отбора.
Така че испанецът стига до преддверието на Шампионската лига по-бързо, но Стоилов го направи с вече натрупана сериозна европейска история зад гърба си.
Българското ядро тогава и международният състав сега
Една от най-големите разлики между двата отбора е в състава.
Левски на Стоилов разчиташе основно на български футболисти. Сред основните чужденци бяха Седрик Бардон, Лусио Вагнер, Ричард Еромоигбе и Игор Томашич.
Периодично важна роля имаха и Саша Симонович и Екундайо Джайеоба.
Днес картината е почти обратната.
В сегашния титулярен състав българите са значително по-малко, като сред постоянните фигури са Светослав Вуцов и капитанът Кристиан Димитров.
Разбира се, футболът за тези 20 години се промени сериозно, а чуждестранните играчи вече са много по-голяма част от българското първенство.
Веласкес разполага с далеч по-широк състав
Различна е и селекцията.
Само през настоящото лято Левски привлече осем нови футболисти, като инвестицията е сред най-сериозните в историята на клуба.
При Стоилов картината бе друга.
В трите летни трансферни периода до двубоите с Киево през 2006 година общо бяха привлечени едва петима футболисти.
През лятото на 2006-а дойдоха Веселин Минев, Георги Сърмов и Атанас Борносузов. Последният не успя да се утвърди, докато Минев и Сърмов впоследствие се превърнаха във важни имена за клуба.
Днешната пейка дава повече варианти
Стоилов на практика работеше с ядро от около 13-14 футболисти.
Равностойните алтернативи не бяха много, като една от най-ясните ротации беше в атаката между Валери Домовчийски и Емил Ангелов.
Станислав Ангелов пък изпълняваше почти всякакви роли и бе използван на различни позиции.
Веласкес има значително повече варианти. Групата му е около 22 футболисти, а разликата между титуляри и резерви е по-малка.
Това позволява повече ротации и тактическа гъвкавост.
Кой има по-силна единайсеторка?
Ако сравнението се ограничи само до титулярите, тимът на Стоилов може да има леко предимство на някои позиции.
Елин Топузаков и Игор Томашич формираха изключително силна двойка в защита, а Георги Петков остава един от най-значимите вратари на Левски в новата история.
Даниел Боримиров и Димитър Телкийски също трудно могат да бъдат пренебрегнати при директен паралел с днешния състав.
И разбира се, остава Седрик Бардон – футболист, когото много привърженици и до днес поставят сред най-силните атакуващи халфове, играли за клуба.
Сегашният тим обаче има друго предимство – повече дълбочина и футболисти, които могат да действат на няколко позиции.
Мъри или Хулио? Отговорът още не е окончателен
И двамата треньори имат силни аргументи в своя полза.
Стоилов постигна повече с по-къс състав и остави зад себе си четвъртфинал за Купата на УЕФА и историческо влизане в Шампионската лига.
Веласкес стигна до плейофа по-бързо, разполага с по-широк отбор и засега преминава европейските препятствия без сериозна грешна стъпка срещу съперник от сходно или по-ниско ниво.
При двамата има и още една любопитна прилика – сред най-значимите им европейски победи са успехи срещу босненски отбори. При Стоилов това бе Модрича, а при Веласкес – Борац Баня Лука.
Крайният отговор на въпроса кой от двата Левски е по-силен може и никога да не бъде еднозначен.
Но за „сините“ фенове по-важното е друго – две различни поколения успяха отново да дадат повод европейските вечери да бъдат чакани с огромно вълнение.
А настоящият отбор все още има шанс да напише своята най-важна глава.
