„Плака ли?“, „Разкажи как е? Или по-добре недей да издаваш нищо, за да му се насладя докрай, като го гледам“ – на тези и куп подобни въпроси със сигурност по много пъти е трябвало да отговарят болшинството от присъствалите над 8000 зрители в най-голямата зала у нас привечер на 9 октомври 2024 година. Онези късметлии, станали свидетели на премиерата на филма „Гунди – легенда за любовта“! Щастливци, които със сигурност ще помнят тези моменти до края на дните си, защото това бе първият, а може би и последният път, в който толкова много хора присъстват на подобно събитие у нас. Всеки го е преживял по собствен начин, но едва ли има някой, който да не се е почувствал като „хванат за гърлото“. Просто, защото митът за легендата на Левски и българския футбол Георги Аспарухов за пореден път оживя, но този път по холивудски. Като се започне от пристигането и преминаването по синия килим (б.а. – обяснимо защо не е червен) на вдовицата му Величка Маркова и сина му Андрей Аспарухов с половинката му Изабела (б.а. – дъщеря на друга легенда на Левски – Павел Панов). След това се мине през химна в залата, огромното знаме с фланелка на великата деветка, мине се през включените фенерчета и се стигне до светлинното шоу с дронове над залата, с които бе изписано „Гунди е вечен“!
Чрез филма легендата за Аспарухов отново се прероди, но този път в киното. Благодарение на продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов, главните герои Павел Иванов и Алекс Свиленова, както и на всички замесени в лентата. Иначе митът за Гунди (04.05.1943 г. – 30.06.1971 г.) е жив и ще продължава да бъде такъв, защото за него не спира да се говори. Някои са го гледали и разказват, така че и тези, които не са го зървали, да си създадат свои впечатления. Е, сега за широката публика има и неща от „неговата къща“, допуснати в нея от Лита…
В залата имаше и знакови привърженици на ЦСКА просто за да бъде като в онези далечни години, когато сини и червени са седели едни до други. Със сигурност са присъствали и такива, които не подкрепят двата гранда или пък не се интересуват от футбол, но пак са останали удивени – в лентата има за всекиго по нещо. А за пореден път Аспарухов стана мост между поколенията, какъвто не е спирал да бъде. Кой знае, някой малчуган, който сега гледа лентата, след години може да бъде главен герой в следваща!
