Милен Радуканов остава едно от най-разпознаваемите лица в модерната история на родния футбол. Роденият във Видин бивш защитник извървя дълъг път от юношеските формации на Бдин до големите дербита в София и професионалните ангажименти зад граница. Неговата кариера е динамична смесица от успехи на терена и впечатляващи треньорски рокади, които винаги са държали феновете под напрежение.
Пътят на боеца по терените на Балканите
Футболната визитка на Радуканов е впечатляваща с това, че той е сред малцината, носили екипите и на ЦСКА, и на Левски. Стартът му при „армейците“ в началото на 90-те е гарниран с Купа на България, а по-късно повтаря този успех и със „сините“. Преди да окачи бутонките, бранителят натрупа сериозен международен опит в Румъния с Национал Букурещ и в Гърция с тимовете на Кастория и Докса. У нас той остави следа още в Пирин, Спартак Плевен и Локомотив София, записвайки и участие за националния отбор.
Възходът на „българския Жозе Моуриньо“
Треньорската кариера на Радуканов започна почти филмово. Първоначално той влезе в щаба на ЦСКА като асистент и преводач на Йоан Андоне, което му спечели прякора, напомнящ за първите стъпки на португалския спец Жозе Моуриньо. Когато обаче пое кормилото на отбора през октомври 2010 г., Милен доказа, че притежава собствен стил. Той преобрази „червените“, извеждайки ги от незавидното 11-о място до бронзовите медали и триумф с Купата на България след успех над Славия. Малко по-късно витрината му се обогати и със Суперкупата, затвърждавайки репутацията му на специалист, който знае как да печели големи мачове.
Предизвикателствата в Пловдив и София
След първия си успешен престой на „Българска армия“, съдбата го отведе в Пловдив, където застана начело на Ботев. Работата му там беше интензивна, макар и кратка. Последваха нови ангажименти в Славия и Пирин, както и емоционално завръщане в ЦСКА. За последно Радуканов води Септември София, където беше близо до завръщане в елита, но драматичен бараж сложи край на този етап от кариерата му. Днес името му продължава да се свързва с амбициозни проекти, доказвайки, че страстта му към играта остава непроменена.
