Бившият централен нападател на Левски и Славия Мартин Кушев проговори откровено за раздялата си с „белите“, ситуацията в Първа лига и големия проблем на българския футбол – липсата на истинска „деветка“. В разговор той засегна и битката за титлата, работата на треньорите и бъдещето на родните таланти.
Раздялата със Славия: обида, която тежи
Кушев призна, че напускането му щаба на Златомир Загорчич не е било лесно решение. След дълги години в клуба са се случили неща, които той не е могъл да приеме. Темата остава болезнена, а подробностите – запазени за него и хората в Славия.
Контактите му с част от футболистите продължават, но има и хора, с които пътищата са окончателно разделени.
Следващата стъпка: само при сериозен проект
Бившият национал не крие, че има интерес към него, но не е склонен да приема първата възможност. Търси стабилен проект с ясна идея, а не краткосрочна работа далеч от дома.
Кушев има всички необходими лицензи и не изключва да поеме отбор като старши треньор. Желанието му е ясно – да остане във футбола, но при правилните условия.
Първа лига: Левски и Лудогорец са над всички
Според Кушев този сезон шампионатът е по-интересен и непредвидим. Левски и Лудогорец изпъкват като най-силните отбори и именно те ще решат спора за титлата.
За ЦСКА е категоричен – зимната селекция е сериозна, но закъсняла. „Червените“ няма да стигнат до златото тази година, но през следващия сезон ще бъдат основен претендент.
Веласкес – търпението се отплати
Испанският треньор на Левски получава висока оценка от Кушев. Началото не е било убедително, но ръководството е проявило търпение и е дало възможност на Веласкес да наложи идеите си.
Според него именно втората подготовка е ключова за оценка на един треньор, а на „Герена“ са показали, че разбират това.
Защо Генчев не успя?
Кушев смята, че Станислав Генчев е дал всичко от себе си, но тактическата му философия не е паснала нито на играчите, нито на феновете. Левски традиционно се свързва с атакуващ футбол и много голове, а прагматичният стил не е бил приет.
Любимите нападатели в шампионата
Като бивш таран, Кушев няма колебание – Хуан Переа от Локомотив Пловдив е неговият фаворит. Съчетава физика и техника на високо ниво.
Положителни думи има и за Диало от ЦСКА 1948, докато при българските нападатели трудно намира ярко име. Споменава Георги Лазаров и Рупанов, макар и да не са типични „деветки“.
Рупанов или Сангаре?
Според Кушев Рупанов не отстъпва по нищо на Сангаре. Въпросът опира и до доверието към българските футболисти, което все по-рядко се вижда във водещите отбори.
Големият проблем: няма кой да носи номер 9
Кушев е категоричен – липсата на класически централен нападател е хроничен проблем и за клубовете, и за националния отбор. Той дава пример с Германия, където целенасочено се налагат млади нападатели в името на бъдещето.
Фактът, че халфове са сред голмайсторите у нас, е тревожен сигнал. Според него е недопустимо националният отбор да разчита на играчи извън естествената им позиция.
Евроквоти и силни трансфери
Кушев вижда Левски, Лудогорец, ЦСКА и ЦСКА 1948 като бъдещите ни представители в Европа. Специално внимание отдели на Исак Соле, който според него може да се превърне в ключова фигура за „армейците“, ако му се гласува доверие.
Футболист №1: време е за Чочев
Наградата за Футболист на годината според Кушев заслужава Ивайло Чочев. Постоянството му прави впечатление, макар че самият приз вече няма тежестта от миналото.
Русия: когато футболът е държавна политика
Кушев се върна с носталгия към годините си в Амкар Перм. Там условията, инвестициите и отношението към играчите са на съвсем друго ниво.
Заедно със Захари Сираков и Георги Пеев българската тройка се превръща в любимец на феновете, а победата над Фулъм в Европа с негов гол остава един от най-силните моменти в кариерата му.
Според Кушев такова отношение към чужденци в България е трудно постижимо – разлика, която ясно показва къде се намира родният футбол.
