Левски изпитваше сериозни трудности по време на подготовката и на старта на пролетния полусезон в средата на терена. Треньорът Хулио Веласкес постоянно повтаряше по време на лагера в Турция, че има нужда от играчи в халфовата линия. В един момент сините не разполагаха с нито един типичен дефанзивен полузащитник заради контузията на Карлос Охене и разочароващата форма на Клемент Икенна. Последният по-късно бе пратен под наем в украинския Кривбас. Постепенно столичани привлякоха футболисти в тази зона и на „Герена“ пристигнаха Георги Костадинов и Гашпер Търдин. 34-годишният българин сякаш бе приет като резервен вариант и никаква опция за бъдещето. Словенецът пък дойде със статут на капитан на един от водещите отбори в родината си, но за момента е пълна енигма и по-скоро клони към графата „разочарования“.
Веласкес стартира сезона с двойка халфове Цунами – Мислович. Победите задържаха титулярните им позиции, но след това се наредиха четири поредни равенства и испанецът потърси промяна. Бразилецът бе полезен, но словакът е по-мек и е ясно, че не е за тази позиция. Охене бе върнат сред титулярите, а в последните два мача ганаецът си партнира с Георги Костадинов. Левски постигна два успеха с тях в състава, а почти сигурно Веласкес няма да прибегне до изваждането им от състава, след като отборът побеждава.
Българинът показа, че възрастта няма значение и сините се чувстват по-сигурни в средата на терена. Лидерските му качества са безспорни и това е от голяма полза за тима, тъй като дърпа действията в средата на терена и знае кога е нужен по-твърд подход срещу противниците. Халфът и половинката му преживяват момент, който нито едно семейство не трябва, но той в типичния си стил показва мъжество и се представя на ниво на терена. Интересно е да се отбележи, че Костадинов не бе на терена в нито едно от споменатите равенства, като единствено, преди мачовете с ЦСКА 1948 и Берое, стартира като титуляр при загубата от Черно море за купата. Единствено Хулио Веласкес може да се пита дали отборът му нямаше да стигне до победата в тези срещи с такъв лидер в средата на терена. А не да се чака намигване от съдбата, както при хиксовете с ЦСКА и Славия, когато Левски се измъкна от сигурни поражения. Костадинов е в края на кариерата си, а какво по-хубаво от завършек на нея с любимия син екип.
