Бразилецът говори за адаптацията, футболните разлики и амбициите с „сините“
Левият бек на Левски – Майкон, сподели откровено пред YouTube канала „PimenTV“ през какво е преминал след идването си в България. В интервюто той говори за живота в нова държава, предизвикателствата на терена и в личен план, и как Левски може да стигне далеч в Европа.
Студ, език и нов живот
Първите дни на Майкон в София не били никак лесни.
„Беше ми трудно – студено време, нова култура, нов език. В началото дори климатът ми беше предизвикателство. Когато тук е студено, е наистина студено“, разказа защитникът с усмивка.
Оказало се, че най-големият проблем не е времето, а комуникацията:
„Езикът беше пречка. Опитвах се да говоря с останалите на терена, но не беше лесно. С времето свикнахме – във футбола всички говорим един и същ език, рано или късно се намираш с другите.“
Бразилска връзка и приятелство извън терена
Майкон не пристига сам – в отбора вече има няколко бразилци, което прави адаптацията по-плавна.
„Бях петият бразилец. С Евертон Бала станахме много близки – живеехме в един хотел, излизахме със семействата си. С него и Цунами, който вече говори български, изградихме страхотна връзка, която се пренася и на терена.“
От дете с топка в краката
Любовта му към футбола започва още на 5-годишна възраст, повлияна от баща му, който също е ритал, макар и без професионален опит.
„Да смениш държава не е лесно, особено с две деца. Но Левски е голям клуб, с невероятни фенове. Не съжалявам – тук се чувствам добре“, казва Майкон.
Разликите между Бразилия и България?
„Играта тук е по-колективна. В Бразилия залагаме повече на индивидуалност, опитваме се да надхитрим съперника един на един. Но и двата стила имат своя чар.“
Уроците от Брага и поглед към Европа
Майкон вижда сблъсъка с Брага като тест, който Левски е издържал достойно:
„Мачовете с тях бяха от най-тежките. Но не отстъпвахме по интензитет, бяхме равностойни. Това ни даде увереност, че можем да влезем в групите на Лигата на конференциите.“
Без големи думи, но с амбиции
За финал, левият бек подчерта, че в отбора не се говори за цели, а за постоянство:
„Гледаме мач за мач. Ако сме стабилни и печелим – независимо дали сме у дома или навън – ще можем да се борим и за нещо повече.“
