Има сезони, които просто се помнят. А има и такива, които се превръщат в история още преди да са приключили. В момента Левски живее точно такъв период. От края на април до средата на май „сините“ не просто стигнаха до титлата – те я взеха по начин, който феновете ще разказват дълго.
Началото – обратът срещу ЦСКА
Всичко сякаш започна на 25 април. Левски обърна ЦСКА с 3:1 и тогава вече стана ясно, че шампионската битка практически е решена.
Да, „червените“ бяха с променен състав, но по-важното беше друго – отборът на Хулио Веласкес изглеждаше като тим, който няма намерение да изпусне първото място. Въпросът вече не беше дали титлата ще дойде, а кога.
„Герена“ дочака своя миг
Отговорът дойде на 2 май. Препълненият „Георги Аспарухов“ избухна след 17 години чакане. Левски отново беше шампион.
В герой за вечерта се превърна Марко Дуганджич – човек, който рядко попадаше в светлината на прожекторите, но си гарантира място в клубната история.
Това не беше просто титла. Беше освобождаване на натрупана емоция, която феновете носеха с години.
Празникът продължи
Седмица по-късно дойде и официалното предаване на трофея. Георги Иванов връчи шампионската купа на капитана Георги Костадинов, а след това всичко се превърна в една огромна „синя“ еуфория.
Футболисти и фенове празнуваха заедно на терена, а съперникът остана някак на заден план. Единственото, което ще се помни от този ден, е шпалирът за новия шампион и радостта по трибуните.
И резервите показаха класа
Дори в Разград, където Левски стигна до реми срещу Лудогорец с ротиран състав, „сините“ оставиха усещането за отбор, който знае какво прави.
Резервите не просто се справиха – те затвърдиха впечатлението, че Веласкес е изградил работещ колектив с дълбочина и характер.
Нов удар по ЦСКА
На 16 май Левски отново срещна ЦСКА в последното дерби за сезона. Атмосферата около мача приличаше повече на празник, отколкото на напрегнат футболен сблъсък.
Феновете вярваха, че тимът им ще спечели. Единственият въпрос беше с колко.
Отговорът дойде с категоричното 2:0. Този път срещу титулярния състав на „червените“.
Отборът на Веласкес изглеждаше различно
Левски не стана шампион случайно. Тимът беше по-постоянен, по-добре организиран и по-уверен от всички останали през сезона.
Но най-голямата сила сякаш беше връзката между отбора и феновете. „Синята“ енергия се усещаше навсякъде – от трибуните до съблекалнята.
Хулио Веласкес спечели всички
Испанският треньор се превърна в големия любимец на „Герена“. Веласкес успя да изгради отбор, който играе с характер, агресия и ясна идея.
А зад кулисите Наско Сираков също изигра важна роля. Управлението изглеждаше спокойно, а решенията – точни в най-важните моменти.
Героите на шампионския сезон
Няма как да се говори за тази титла без имената, които направиха разликата.
Акрам Бурас се утвърди като един от най-силните играчи в първенството. Кристиан Димитров и Макун оформиха стабилна двойка в защита. Хуан Переа се превърна в човек за големите мачове и редовно наказваше директните конкуренти.
Евертон завърши сезона с впечатляващи показатели – 18 гола и 7 асистенции, а Георги Костадинов показа как изглежда истински капитан.
Няма как да бъдат подминати и Светослав Вуцов, както и крайните бранители Майкон, Камдем и Алдаир, които внесоха скорост и модерно лице в играта на отбора.
Ради Кирилов отново беше човекът, на когото можеш да разчиташ в трудните моменти, а Мазир Сула добавяше непредсказуемост и техника, когато мачът го изискваше.
Месец, който левскарите няма да забравят
Това не беше просто успешен финал на сезона. За Левски последният месец се превърна в символ на възраждането.
Титлата беше мечта. Начинът, по който беше спечелена, направи усещането още по-силно.
И ако днес левскарите се усмихват без причина, истината е, че причината е повече от ясна – Левски отново е на върха.
