Левски вече е в съвсем различна позиция на трансферния пазар. Въпросът не е колко нови футболисти още трябват, а на кои позиции отборът реално може да стане по-силен.
Основата е изградена, титулярният състав има качество, а част от летните попълнения вече показаха, че могат да дадат повече на тима. Голямата тема оттук нататък е друга – дълбочината в състава, особено ако „сините“ искат да бъдат конкурентни и при натоварена европейска програма.
Центърът на защитата остава зона за внимание
В сърцето на отбраната Кристиан Димитров и Кристиан Макун изглеждат като най-естествения избор пред Светослав Вуцов.
В същото време Хулио Веласкес продължава да дава сериозно доверие на Серафимов като партньор на капитана, а Стипе Вуликич също е вариант.
Тук обаче остава въпросът дали резервните решения могат да държат същото ниво срещу по-силни европейски съперници. При Вуликич има и още един проблем – хърватинът е преследван от травми почти от пристигането си и все още не е успял да покаже напълно какво може.
По фланговете ситуацията вече е по-спокойна
Привличането на Хевертон даде повече сигурност вдясно. Той може да конкурира Алдаир и да му осигурява почивка, докато Оливер Камдем се възстановява от контузия.
Отляво Майкон остава ключова фигура, а Алекс Сентейес добавя още една важна опция. Голямото му предимство е, че може да бъде използван на повече от една позиция.
Затова в тази зона нов трансфер не изглежда задължителен. Левски вече има достатъчно решения и привличането на още един футболист само за бройка трудно би било оправдано.
В средата липсва още малко творчество
По-интересна е картината в халфовата линия.
Сержиньо постепенно се превръща в един от футболистите, около които Веласкес може да изгражда играта. Бурас носи различен ритъм и повече динамика, а Сула има качества да създава неочаквани ситуации между линиите.
Отсъствието на Бурас обаче показа и слабост – когато липсва един от по-креативните играчи, идеите в атаката бързо намаляват.
Левски разполага с достатъчно полузащитници, но не и с много футболисти, които могат да получат топката под натиск, да ускорят атаката с едно действие и да намерят пролука срещу ниско подреден съперник.
Точно затова логичната следваща стъпка е търсенето на още един халф с творчески профил, а не просто на пореден футболист със силни дефанзивни характеристики.
Груич показва посоката
В този контекст трябва да се разглежда и привличането на Марко Груич.
Сръбският национал носи богат опит от високото европейско ниво и може да добави физика, спокойствие и качество в центъра на терена.
Още по-важен е самият профил на подобен трансфер. Той показва, че на „Герена“ вече не се оглеждат за свободни позиции, които просто да бъдат запълнени, а за футболисти, които могат реално да повишат нивото.
Рейналдо промени сметките в атака
Спрямо началото на лятото ситуацията е видимо по-различна.
Тогава изглеждаше, че Левски има нужда от сериозно подсилване в почти всяка линия. Сега Сержиньо и Рейналдо вече промениха облика на отбора, а останалите нови играчи добавиха повече избор за треньорския щаб.
Особено важен е Рейналдо. Той не стои като класическо крило, ограничено до тъчлинията, а често влиза навътре и създава директна опасност за защитата.
Това намалява необходимостта от спешно привличане на централен нападател.
Нов нападател – само ако е истинско надграждане
Переа и Сангаре предлагат различни качества, а Евертон Бала също може да бъде използван по-близо до вратата.
Въпреки това остава съмнение дали при слаб ден или отсъствие на Рейналдо Левски разполага с футболист, който сам може да промени развоя на тежък мач.
Именно затова нов нападател остава логична цел, но не на всяка цена.
Ако такъв трансфер бъде направен, той трябва да бъде за играч, който веднага вдига конкуренцията и качеството в предни позиции. Просто още едно име в групата вече не е достатъчно.
