Левски продължава да показва, че върви нагоре във всяка линия, а победата с 6:0 над Спартак Варна е поредното доказателство.
Преди година „сините“ често имаха трудности срещу подобни съперници, особено когато графикът беше натоварен с европейски мачове. Самият Спартак беше победен с 2:1 преди 12 месеца. Сега картината е различна – тимът на Хулио Веласкес влиза уверено в такива двубои, налага темпо и не оставя много възможности на съперника да се върне в мача.
Две единайсеторки с еднаква идея
Само за няколко месеца Веласкес успя да изгради състав, в който има сериозна конкуренция почти на всяка позиция.
Най-важната промяна не е само в индивидуалната класа, а и в начина, по който различните футболисти влизат в една и съща игрова рамка. Ротациите не променят характера на отбора, а това дава възможност на треньора да пази свежестта на основните фигури.
Кристиан Макун е добър пример. През миналия сезон той беше сред постоянните титуляри, а сега в европейските мачове по-често остава извън стартовия състав. В Първа лига обаче получава важна роля и дори носи капитанската лента.
До него често действа Гашпер Търдин, който може да бъде използван както в защита, така и в средата на терена.
Ротациите вече работят
Играчите като Хевертон, Асен Митков, Мазир Сула, Давид Кусо и Хуан Переа получават повече минути в първенството, но остават част и от плановете за Европа.
В същото време останалите титуляри са разпределени така, че да не губят игрови ритъм, без да се натрупва излишна умора.
Точно тук е една от големите разлики спрямо миналия сезон – Левски вече може да сменя по няколко човека наведнъж, без отборът да губи структура и интензитет.
Опасността идва от много места
В средата на терена Веласкес има варианти като Сержиньо и Мехди Мубарик, докато по крилата конкуренцията също е сериозна с Око-Флекс, Евертон и Рейналдо.
Отпред Хуан Переа започва да се превръща в надеждна крайна точка на атаките.
Това прави Левски по-труден за разчитане. Съперниците вече не могат да се концентрират върху един-двама ключови футболисти, защото заплахата идва от различни зони.
Шест гола, петима реализатори
Разгромът над Спартак Варна е най-добрият пример.
Шестте попадения бяха дело на петима различни футболисти – Око-Флекс се разписа два пъти, а по един гол добавиха Переа, Кусо, Стоянчов и Райчев.
Асистенциите също бяха разпределени между петима – Сержиньо, Око-Флекс, Сула, Майкон и Мубарик.
Това показва колко разнообразна е атаката на отбора. Практически във всяка фаза може да се появи различен играч, който да създаде или да завърши положение.
Най-силната атака и най-стабилната защита
Левски има и сериозни числа зад доброто си представяне.
Тимът е допуснал само два гола и разполага с най-добрата защита, а с 15 отбелязани попадения има и най-резултатното нападение. При това „сините“ имат и отложен двубой със Славия в „Овча купел“.
Само в пет шампионатни срещи девет различни футболисти вече са се разписали.
Ако се добавят и европейските турнири, броят на голмайсторите става 11, след като Куршума и Алдаир също намериха мрежата в Шампионската лига.
Младите също получават своя момент
Срещу Спартак трима футболисти отбелязаха първите си попадения в Първа лига за сезона – Хуан Переа, 18-годишният Стивън Стоянчов и 20-годишният Адриан Райчев.
За Стоянчов и Райчев това бяха първи голове със синята фланелка.
При Райчев моментът беше още по-специален, защото попадението дойде още в първия му официален мач за клуба.
Ръст и в индивидуалното представяне
Положителните сигнали не идват само от резултатите.
Срещу Спартак на терена се появи и сръбският национал Марко Груич, който почти веднага участва в атака, довела до гол.
Мехди Мубарик също показа ново лице. До момента той впечатляваше най-вече с работата си без топка, но този път допринесе и в офанзивен план с няколко остри подавания, които помогнаха за последните попадения.
Левски очевидно расте не само като колектив, но и на индивидуално ниво.
А точно това прави отбора все по-неприятен за съперниците – няма една ясна точка, която да бъде спряна. Опасността може да дойде отвсякъде.
