Левски вече гледа към новия сезон, а този път очакванията са съвсем различни. След титлата от миналата кампания сините няма как да се крият. Отборът на Хулио Веласкес вече трябва да играе и да мисли като шампион.
Миналият сезон донесе огромна радост на „Герена“. Титлата дойде убедително и показа, че проектът има посока. Сега обаче идва по-трудната част – надграждането.
Целта вече не е просто Левски да остане на върха в България. Сините искат да се задържат там и да направят сериозна крачка в Европа. Това означава дълъг път в евротурнирите и атака на същинската фаза в една от трите надпревари.
Две нови имена още на старта
Ръководството започна подготовката активно. На първата тренировка се появиха две нови попълнения – бразилското крило Рейналдо и анголският флангови футболист Давид Кусо.
И двамата идват от португалския Шавеш. Рейналдо е бил там под наем, а Кусо също познава отлично обстановката в клуба. Това е добра новина за Веласкес, защото двамата вече имат изградени връзки на терена.
Още по-важното е, че и Рейналдо, и Кусо дават гъвкавост. Рейналдо е най-силен като ляво крило, но може да действа и отдясно. Кусо по принцип е ляв бек, но в Шавеш е бил използван и като дясно крило, откъдето е отбелязал 4 гола.
Така Левски получава двама играчи, които могат да запълват различни роли. Те могат да действат заедно по левия фланг, но могат и да бъдат разположени в противоположни зони на терена.
Веласкес обича точно такива футболисти
Това е типът играчи, които пасват на идеите на Хулио Веласкес. Испанецът не е треньор, който гледа на позициите твърде строго. Той често сменя ролите на футболистите, търси свободни пространства и използва нестандартни решения.
През миналия сезон това се видя ясно. Веласкес не се притесняваше да премества бекове по крилата, крила в централни роли или офанзивни играчи на позиции, които на пръв поглед изглеждат нетипични за тях.
Именно затова идването на Рейналдо и Кусо изглежда логично. Те не са просто нови имена в състава, а още варианти за треньор, който обича да върти схемата и да изненадва съперниците.
Конкуренцията по крилата става сериозна
В момента Левски има цели четирима футболисти, за които лявото крило е естествена позиция – Евертон Бала, Радослав Кирилов, Армстронг Око-Флекс и Рейналдо.
Отдясно чистият профил е Карл Фабиен, но конкуренцията там също не е малка. През миналия сезон Веласкес използваше в тази зона Евертон Бала и Радослав Кирилов. Там бяха местени още бековете Алдаир и Оливер Камдем, а понякога и плеймейкърът Мазир Сула.
Това показва как мисли испанският специалист. За него не е толкова важно кой каква позиция пише в профила си. По-важно е какво може да даде в конкретния мач и как може да отвори пространства за останалите.
Атаката вече има сериозна дълбочина
След динамиката от сезон 2025/26 няма причина да се смята, че Веласкес ще промени подхода си. Напротив – сега той има още повече варианти и вероятно ще използва още по-смело ротациите.
На върха на атаката изборът също е широк. Мустафа Сангаре е най-мощният физически нападател в състава. Той завърши миналия сезон с 9 гола и 3 асистенции в 23 мача в първенството. Сангаре често се изнася към левия фланг, отваря зони в центъра и създава проблеми с мощта си.
Хуан Переа предлага друг тип присъствие. Колумбиецът вкара 5 гола в 14 мача в Първа лига за Левски и дава различна опция в предни позиции.
Армстронг Око-Флекс също беше използван на върха на атаката в началото на пролетния дял. Той приключи кампанията с 2 гола и 5 асистенции в 17 шампионатни двубоя за сините.
Евертон Бала остава ключовата фигура
Най-ефективният футболист в предни позиции обаче беше Евертон Бала. Той е играчът, който най-добре олицетворява футболната идея на Веласкес.
Бала може да започне отляво, отдясно, зад нападателя или като фалшива деветка. И независимо къде е поставен, намира начин да бъде опасен.
Статистиката го доказва. Бразилецът завърши с 18 гола и 7 асистенции в 35 мача в Първа лига. Това му донесе и приза за голмайстор на първенството, който подели с Мамаду Диало от ЦСКА 1948.
Стивън Стоянчов също чака своя шанс
Веласкес има и още една интересна опция. Това е юношата Стивън Стоянчов, който може да получи повече възможности заради новото правило на БФС за български футболист до 23 години в стартовия състав в Първа лига.
18-годишният централен нападател натрупа ценен опит в Етър през миналия сезон. Той отбеляза 11 гола в 27 шампионатни мача за болярите, като само един от тях беше от дузпа.
Това го прави име, което заслужава внимание. Особено в мачове от вътрешното първенство, където Веласкес може да търси баланс между резултати, ротации и развитие на млади футболисти.
Левски може да бъде още по-непредсказуем
Всички предпоставки са налице Левски да бъде труден за разчитане в атака през новия сезон. Миналата кампания сините бяха най-резултатният отбор в първенството със 71 гола в 36 мача. Сега нападението изглежда още по-дълбоко.
През последната година и половина клубът работи така, че не просто да добавя нови играчи, а да вдига качеството и конкуренцията. Резервната скамейка вече има повече дължина, а в предни позиции Веласкес разполага с различни профили.
На теория Левски има всичко необходимо, за да се бори успешно на два фронта за дълъг период. Нападението е заредено, опциите са много, а треньорът обича точно такива ситуации.
Остава големият въпрос – дали същото ниво ще бъде постигнато и в останалите линии. Защото ако Левски иска да защити титлата и да стигне далеч в Европа, ще трябва да бъде шампионски отбор не само в атака, а навсякъде по терена.
