Минимален резултат, но ясно превъзходство
Левски победи Университатя Крайова с 1:0, но след последния съдийски сигнал остана усещането, че авансът можеше да бъде далеч по-сериозен.
Пред препълнените трибуни на стадион „Георги Аспарухов“ сините създадоха достатъчно положения, за да си осигурят по-спокоен реванш. Пропуските обаче запазиха интригата напълно отворена.
Румънският тим пристигна в София с високо самочувствие, но си тръгна доволен най-вече от факта, че остана само с един гол пасив.
Университатя също стигна до няколко опасни ситуации пред Светослав Вуцов, но в големи периоди от мача гостите изглеждаха неудобно на терена.
Напрежението в края също показа това. Капитанът Никушор Банку и Щефан Баярам влязоха в конфликт с Алдаир, след като не успяха да окажат очакваното влияние по левия фланг.
Тактическият капан на Веласкес
Преди мача в Крайова вероятно са разчитали именно Банку и Баярам да създадат сериозни проблеми за отбраната на Левски.
Планът обаче не проработи.
Хулио Веласкес не можеше да използва контузения Оливер Камдем, но намери друго решение. Испанецът изгради защитен триъгълник между Алдаир, Акрам Бурас и Кристиан Димитров.
Алдаир получаваше свобода да се включва напред и да изнася топката. При загуба на притежанието Бурас веднага се насочваше към зоната му, а Кристиан Димитров излизаше от защитната линия, за да затваря пространствата.
Тази взаимопомощ практически обезсили една от най-силните страни на румънския отбор.
Левски без фиксирани позиции
Съвременният футбол все по-малко зависи от това как е записан даден играч в схемата и все повече от това как се движи на терена.
Точно това показва Левски.
За съперниците става все по-трудно да предвидят кой ще се появи в конкретна зона. Играчите на Веласкес постоянно сменят местата си и не остават ограничени в една роля.
Най-ясно това се вижда в нападение.
Око-Флекс, Евертон Бала и Рейналдо непрекъснато разменят позиции. В един момент единият е на върха, след секунди се изтегля към фланга, а друг влиза в освободеното пространство.
Това движение обърка сериозно защитата на Университатя както при постепенно изграждане на атаките, така и при бързите преходи.
Идеята на Веласкес вече се вижда на терена
Хулио Веласкес неведнъж е обяснявал, че за него по-важни са качествата на футболистите, а не фиксираните им позиции.
В началото тази философия звучеше по-скоро абстрактно. Сега вече има ясна форма на терена.
Левски разполага с повече класа в сравнение с предишния сезон, а това позволява на треньора да използва играчите в различни роли.
Алекс Сентейес пристигна като ляв защитник, но вече беше използван като крило и дори като централен нападател. Подобна гъвкавост показват Давид Кусо, Рейналдо и Акрам Бурас.
Последният все по-често се оказва и в чисти голови ситуации, въпреки че основната му роля е в средата на терена.
Почти всички в състава могат да се появят на различно място. Единствено Светослав Вуцов остава с напълно ясна позиция.
Огромната крачка напред
Левски все още не е отстранил Университатя Крайова. Реваншът остава труден, а минималният аванс не дава никакви гаранции.
Разликата спрямо отбора отпреди година обаче е видима.
Сините вече не влизат в европейските мачове само с надеждата да издържат. Те опитват да контролират играта, да създават положения и да се надиграват с отбори, които разполагат с по-скъпи футболисти.
Университатя има играчи, за които се обсъждат оферти от по 4 милиона евро и нагоре. На терена обаче тази финансова разлика не си пролича.
Левски игра без страх, създаде повече чисти положения и показа, че може да бъде равностоен на съперник от подобно ниво.
Контузиите вече не са оправдание
Още един показателен момент е, че в състава липсват няколко важни футболисти, но това почти не се усеща.
Вместо разговорът да бъде за отсъстващите, акцентът пада върху играчите на терена и върху качеството, което те показват.
Това е знак за по-дълбок състав, по-ясна идея и по-добра конкуренция.
Преди година Левски по-скоро оцеляваше в двубоите с Апоел Беер Шева и Брага. Сега сините вече търсят начин да наложат собствената си игра.
Победата над Университатя не беше убедителна като резултат, но беше много по-категорична като представяне.
Левски расте, а най-важното е, че този напредък вече се вижда не само в резултатите, но и в начина, по който отборът играе.
Янаки Димитров, „Тема спорт“
