Следващият сезон в Първа лига ще бъде под юбилейния номер 80 за Левски. „Сините“ са първият клуб, който достига до тази бройка, както и единственият, който винаги е бил част от елитната дивизия на страната. В тези 79 първенства досега влизат 76 в Първа лига, която дълги години се наричаше „А“ група, както и трите участия в Националната футболна дивизия, съществувала между 1937-а и 1940-а.
Прави впечатление, че всеки юбилеен сезон за Левски в елита е оставил траен отпечатък с нещо извънредно или дори специално, като невинаги то е с положителен знак.
В десетия, проведен през календарната 1955 (тогава пролетният полусезон е първи, а есенният – втори), „сините“ са най-близо до изпадането. Толкова близо, колкото не са били никога друг път. Тогава завършват на пето място от 14 отбора в елита. Като позиция изглежда далеч от изпадането, но като точки е адски близо. Тимът, воден тогава от Васил Спасов-Валяка, завършва с 27 пункта, а Черно море, който е 12-и и изпада, финишиpa с 25.
През 1965-а в 20-ия си сезон в елита, Левски стига до най-големия обрат, осъществяван в битки за титлата. При 6 точки изоставане през зимната пауза от водача Локомотив Сф (тогава се дават по 2 за победа и по сегашната система се равняват на 9), Левски става шампион с 3 точки аванс пред прекия конкурент. Това е и най-запомнящият се сезон в кариерата на Гунди. Той вкарва 27 гола, което е нов рекорд за голмайстор на елита.
30-ят сезон, 1974/75, се помни с негативни неща. Тимът допуска първата си домакинска загуба в Европа – 0:3 от Дожа Уйпещ за КЕШ. Това дълги години беше и най-тежкото поражение на „Герена“ като цяло. Другото, с което този сезон се помни, е едно от най-тежките наказания, налагани на футболист дотогава. Звездата на тима – централният нападател Кирил Миланов – пропуска първите 25 от общо 30 кръга в първенството. Причината е сбиване със съотборника му в националния отбор и вратар на Славия – Симеон Симеонов – през лятото на 1974-а.
40-ят сезон, 1984/85, също е знаков, като този път е ред на хубавите неща. Левски става първият и единствен засега български клуб, който елиминира в Европа актуален шампион на Германия. „Сините“ преодоляват Щутгарт в турнира за КЕШ след 1:1 у дома и 2:2 като гост. На двубоя в София „Герена“ светва за първи път след построяването си. Именно мачът с „швабите“ е дебютният в историята на съоръжението, игран на осветление. През този сезон свършва уникалната серия на Левски от 203 поредни шампионатни домакинства на „Герена“ без загуба. Краят слага Миньор Пк, който печели в дома на „сините“ с 3:2 в началото на 1985-а. Този сезон носи и първата служебна загуба на Левски в елита. Тя е с 0:3 в последния кръг от Берое. Причината е, че „сините“ и ЦСКА са извадени от крайното класиране в първенството и падат служебно в последните си мачове. Пак през този сезон се стига и до отнемане на първи трофей от Левски – титлата, като тя е върната след демократичните промени през 1989-а.
1994/95 е 50-ят сезон за Левски. „Сините“ поставят куп рекорди в него. Бият рекордно ЦСКА със 7:1 и общо 10:1 в двата мача. Изпреварват „червените“ с 33 точки в крайното класиране – също рекорд в историята на съперничеството. Нанасят погром над втория – Локомотив Сф – с 8:0, като толкова голям резултат в полза на шампион срещу подгласник историята не помни. „Сините“ вкарват 84 гола, което също е върхово постижение дотогава. И пак в този сезон записват най-висок процент победи – 26 от 30 мача.
60-ят – 2004/05 – е първият през 21-и век без треньорска смяна. Станимир Стоилов остава отначало – докрай. Това е и единственият шампионат в историята на Левски, в който 24 победи не му стигат за титлата.
70-ят сезон – 2014/15 – се помни с това, че Левски не влезе в първата шестица, а игра във втората по време на плейофите. Двете загуби в този сезон от ЦСКА пък докараха рекордна серия от поредни поражения за „сините“ във Вечното дерби за първенство – 6.
Остава да видим какво ще донесе 80-ят сезон. Ако амбициите на Станислав Генчев за дубъл се осъществят, че даже и ако само титлата се вземе, без към нея да се добави и Купата, сезонът отново ще е исторически.
Най-най-най от сезоните на Левски в елита
Първият сезон на Левски в елита е 1937/38, когато е основана Националната футболна дивизия.
Сезонът с най-много победи е 2001/02 – 27.
Сезонът с най-голям процент победи е 1994/95 – 26 от 30 или 86,67%.
Сезонът с най-малко победи – този през 1958 – 6 (от само 11 мача за целия шампионат).
Сезонът с най-малък процент спечелени мачове е 1962/63. В него Левски има спечелени 8 от 30 мача или 26,67% победи.
Сезонът с най-ниско крайно класиране е 2020/21 – 8-о място.
Сезоните, в които Левски е станал шампион във формат с елитна дивизия, са 21.
Сезонът, спечелен от Левски с най-голяма разлика пред втория е 1993/94 – 17 точки.
Сезонът с най-много вкарани голове е 2006/07 – 96 или средно по 3,2 на мач.
Сезонът с най-ниската резултатност е този през 1952 година – 22 гола в 22 мача или средно точно по 1 гол на мач.
Единственият сезон, в който загубите са повече от победите, е 2020/21 – 11 победи и 13 загуби.
Сезонът, в който равенствата са най-честият знак, е 1962/63 – 16 ремита, плюс още 8 победи и 6 загуби.
През сезон 2013/14 Левски завърши с 19 победи и 14 загуби, точно 100 години след основаването си през 1914-а. Освен 19-те победи и 14-те загуби, имаше и 5 равенства. Именно тези 14 поражения са рекордни, а Левски няма сезон с повече.
Единственият сезон с елитна дивизия, в който Левски няма загуба, е 1948/49.
Сезонът, в който Левски записва най-много поредни победи, е 1973/74. Тогава печели първите си 12 мача от първенството.
Левски е достигал най-много до 4 поредни загуби в хода на първенството. Това се е случвало през сезоните 1959/60, 2013/14, 2017/18 и 2019/20.
