Левски се включи в почитането на една от най-важните дати в българската история. Днес се навършват 150 години от избухването на Априлското въстание – събитие, което променя съдбата на страната.
От една пушка в Копривщица до национален бунт
Всичко започва с един изстрел в Копривщица през 1876 година – сигналът, който дава начало на въстанието. Но подготовката далеч не е спонтанна.
Още през ноември 1875 г. в Гюргево се събира революционен комитет, оглавен от Стефан Стамболов. В него участват ключови фигури като Панайот Волов, Георги Бенковски и Никола Обретенов. За кратко време те изготвят план, разделяйки българските земи на няколко революционни окръга с ясни задачи и ръководители.
Подготовка, организация и първи удари
След уточняването на стратегията, дейците се връщат в България, за да започнат реалната подготовка. Георги Бенковски създава легендарната Хвърковата чета – мобилен отряд, който обикаля селата и вдига хората на въстание.
Реакцията на Османската империя не закъснява. Срещу бунтовниците са изпратени многобройни сили – както башибозук, така и редовна армия. Само за дни редица селища в Средногорието са жестоко потушени – Копривщица, Панагюрище, Клисура и Стрела. По-късно същата съдба сполетява Батак, Перущица и Брацигово.
Неравна битка в различните райони
Въстанието не успява да обхване всички райони в пълна сила. В Търновско много от организаторите са заловени предварително, но въпреки това се формират малки чети. Сред тях се откроява тази на поп Харитон, която успява да задържи турските сили близо седмица.
В Сливенско също има въоръжени групи, докато във Врачанския окръг до реални бойни действия така и не се стига.
Висока цена, която променя историята
Априлското въстание оставя след себе си тежки последици – около 30 000 загинали, десетки опожарени и стотици напълно разрушени села.
И все пак, жертвата не е напразна. Само година по-късно Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 г. България прави своята решителна крачка към свободата.
С днешното си послание Левски припомни именно това – че паметта за героите и тяхната саможертва остава жива.
