Испанският треньор налага различна философия – повече пасове, по-малко центрирания
Левски вече не прилича на отбора от миналия сезон. При Хулио Веласкес „сините“ играят съвсем различен футбол – по-комбинационен, търсещ контрола на топката и разиграванията по земя.
От двама тарани – към по-гъвкав стил
Докато Станислав Генчев залагаше на двама класически нападатели и търсеше чести центрирания, Веласкес рядко използва подобна схема. Сангаре и Рупанов се появяват заедно на терена само в изключителни случаи – обикновено в края на мачовете, когато се търси обрат.
В повечето срещи испанецът предпочита да действа с един централен нападател, а понякога дори без типичен таран – тогава Евертон Бала поема ролята на „фалшива деветка“.
Головете с глава – вече рядкост
Стилът на Веласкес личи и в статистиката. От началото на сезона Левски е вкарал едва два гола с глава, докато при Генчев този елемент беше сред силните страни на отбора – шест попадения в първите 11 мача от миналия сезон дойдоха именно след удари с глава.
В битка с Лудогорец по испански модел
Любопитно е, че и Лудогорец, също воден от треньор от Иберийския полуостров, практикува сходен стил. Двата тима делят първите места в класацията за най-дълго владение на топката и най-много пасове.
- Лудогорец държи топката средно 65,4% от времето и прави 445,1 паса на мач.
- Левски е почти идентичен – 65,3% владение и 443,1 паса.
- За сравнение, Арда е трети с доста по-ниски показатели – 59,1% и 398,4 паса.
Дори в центриранията двата водещи тима са рамо до рамо – Лудогорец с 7,6 успешни на мач, а Левски с 7,4. Третото място е за ЦСКА с 6,7.
Разум, не сила
Новият Левски изглежда по-зрял и търпелив в разиграванията. Вместо да разчита на хаос в наказателното поле, Веласкес изгражда отбор, който контролира темпото, атакува с мисъл и държи инициативата – точно както обича испанската школа.
