Полуфиналът за Купата на България между Левски и Локомотив Пловдив се очакваше с огромен интерес от феновете и футболната общественост. Прогнозите бяха, че дувбоят ще е изключително равностоен и напрегнат. Сблъсък между турнирни стратези като Петър Хубчев и Бруно Акрапович. Всички очаквания и прогнози се сбъднаха. Ама за кратко. До около 10-та минута на мача. След нея на терена имаше един отбор, който играеше футбол, беше мотивиран, бореше се за всяка педя терен и спечели напълно заслужено с 2:0. Това е отборът на домакините от Локомотив. С този резултат те почти сигурно си гарантират втори пореден финал и единадесета поредна нулева година за Левски. Само заради името и историята на „синия“ клуб слагаме „почти“ пред „сигурен финал“. Защото с играта си или по-скоро липсата на такава, отборът на Петър Хубчев не заслужава мач за Купата. И това не е прецедент. Това е при всеки важен мач за Левски, особено извън София. „Сините“ нямат победа все още през календарната 2020-та, „сините“ нямат победа извън столицата от края на Септември 2019-та, „сините“ нямат отбелязан гол от над 450 игрови минути! А от другата страна са Локомотив Пловдив, които като домакини нямат загуба вече 13 месеца, а пък за Купата на България от близо 3 години! От тези факти ясно личи, че само името „Левски“ е това, което е карало специалисти и фенове да си мислят, че двубоят ще е равностоен.
И все пак какво се случи на терена, за да се стигне до чистата победа за „Смърфовете“ с 2:0 в първия полуфинален мач срещу Левски? В мач, в който резултатът е най-важен преди реванша на Герена.
Отново Петър Хубчев не изненада със стартовия състав, като заложи на всички здрави по-опитни футболисти, с които разполага. На вратата Милан Миятович, а пред него четворката в защита бе същата, както срещу Лудогорец преди четири дни – в центъра Каргас и Холмар Ейолфсон, вдясно Ивайло Найденов и вляво капитанът Иван Горанов. Пред тях като дефанзивни халфове Мартин Райнов и завърналият се след наказание Хали Тиам. Атакуващ халф Стайн Спиерингс, вдясно Стаси Иванов, вляво Робърта и на върха на атаката Дени Алар. При отсъствието на Паулиньо Хубчев заложи на австриеца, който често си сменяше позицията с Робърта.
Още от първата минута двата отбора се захапаха здраво. Левскарите стояха много по-добре на терена и опитваха масирани атаки по левия фланг, където бяха концентрирали основните си сили. Робърта и Алар си взаймодействаха отлично, а от задни позиции Иван Горанов ги подпомагаше. В центъра Тиам още в началото показа, че той ще е господар в единоборствата. Първата опасност логично бе създадена от „сините“ в 9-ата минута, когато след изпълнение на корнер Каргас стреля с глава на близката греда, но топката премина над вратата. Оттук нататък на терена имаше само един отбор и това беше този на домакините. Още в 14-ата минута можеше да се стигне до откриване на резултата, когато Миятович не успя да боксира една висока топка и само късметът го покри. „Смърфовете“ логично създаваха опасностите си през зоната, където са разположени Ивайло Найденов и Станислав Иванов. По същия начин действаха и Лудогорец преди няколко дни. Каргас в първите минути много добре подсигуряваше неопитният десен бек на „сините“. Всичко рухна в 22-рата минута, когато гръцкият централен защитник необмислено се втурна с топката напред вместо да потърси комбинация или да я изрита далеч от полето на Левски. Бе пресиран от двама, загуби кълбото и веднага Димитър Илиев бе намерен непокрит в наказателното поле. Голмайсторът на пловдивчани стреля остро от 15 метра по диагонал в близкия ъгъл на Миятович и откри резултата. Този гол може да тежи на съвестта, както на Каргас, така и на черногорския страж, под чиито плонж мина топката.“Смърфовете“ заиграха много по-уверено и сигурно, прилагаха висока преса, която не позволяваше на „сините“ да изнесат топката от собствената си половина и дори да я разиграват. В 25-ата минута Тиам направи отличен и изключително чист шпагат в центъра на терена, но съдията Ивайло Стоянов вдигна веднага жълт картон абсолютно несправедливо. Дотогава сенегалецът нямаше изгубено единоборство, но този наказателен акт на арбитъра озъпти халфа. В 38-ата минута Холмар също беше декориран с жълт картон за първото си нарушение в мача, което дори не беше грубо или застрашаващо здравето на противника. Странните съдийски отсъждания срещу играчи на Левски продължиха и 2 минути по-късно, когато бе отсъдено нарушение за симулация на Анте Аралица при единоборство с Холмар Ейолфсон. Но всичко това не оправдава безидейната игра от Левски в атака. Здравите и високи защитници на домакините не даваха шанс на по-слабите физически Станислав Иванов и Дени Алар, а Найджъл Робърта се луташе безцелно ту вляво, ту в центъра. Логичното се случи отново. В 45-ата минута резултатът се покачи на 2:0 след перфектна, бърза и многоходова атака отново през зоната на Станислав Иванов, Ивайло Найденов и Мартин Райнов, които бяха буквално зашеметени. Томашевич нахлу към малкото наказателно поле, закъснял Каргас, неразчетено излизане на Миятович и топката беше подадена на празна врата към Карагерен, който пък беше изпуснат от Иван Горанов и с лекота отбеляза на празна врата. Така в самия край на първото полувреме резултатът стана доста притеснителен за възпитаниците на Петър Хубчев. И не само резултатът, но още повече и играта.
Изключително сложна ситуация за треньора на полувремето. Той бе длъжен да направи нещо и да раздвижи играта, като задължително трябваше да се отбележи гол при този пасив само за 45 минути.
„Сините“ започнаха отново полувремето малко по-атакуващо, като до 50-та минута създадоха две суматохи в наказателното поле на пловдивчани, но без нищо сериозно. В 51-та минута поредна грешка на Ивайло Найденов едва не коства червен картон на Янис Каргас. Юношата на Левски подаде изключително неточно от фланга към центъра на игрището, където топката беше открадната и веднага подадена в празно пространство за Аралица и с риск да бъде изгонен Каргас го задържа, но за щастие това стана далече от вратата и на линия с Холмар, за което получи само жълт картон. „Смърфовете“ продължаваха с агресията и пресата по целия терен, с което не даваха възможност на „сините“ да организират, каквато и да било атака.
В 58-ата минута Стаси Костов влезе на мястото на Дени Алар. Постепенно Локо Пловдив се затвориха и „сините“ започнаха да разиграват по-продължително време в търсене на пробойни в защитата. Стайн Спиерингс се раздвижи и започна да надделява над Пепи Витанов, който го беше неутрализирал напълно първото полувреме. Освен до няколко разбърквания в наказателното поле на пловдивчани до по-сериозно положение не се стигаше. В 68-ата минута бърза контраатака за Левски намери Костов отскубнал се в половината на домакините. Нападателят видя, че е излязъл неразчетено напред Мартин Луков и от 25 метра се опита да го изненада, но ударът беше изключително слаб и право в ръцете на вратаря. Това остана и единственият точен изстрел в очертанията на вратата на ЛокомотивПловдив. В 74-та минута Станислав Иванов и Мартин Райнов напуснаха терена, а на тяхно място се появиха креативните Нашименто и Мазурек. Още по-голям хаос започна да цари в играта на Левски, докато домакините с лекота се защитаваха кога с позволени, кога с непозволени средства.
С оглед ръководенето на мача от съдията Ивайло Стоянов учудващо в 76-ата минута той не се хвана на нова симулация на Анте Аралица при единоборство с Холмар и остави играта да продължи. Но пък само минута по-късно свири нарушение в близост до наказателното поле на Локо Пловдив на Хали Тиам, който за пореден път отне чисто топката. В 85-та минута на терена се появи и младият Мартин Петков на мястото на Стайн Спиерингс,
но вместо положение пред вратата на на домакините, имаше такаво пред тази на „сините“. В 87-ата минута Милан Миятович най-накрая успя да отрази опасност пред вратата си, избивайки коварен далечен изстрел на Момчил Цветанов. В 91-ата минута Иван Горанов също си изкара жълт картон за остра реакция срещу поредното спорно отсъждане на съдията Ивайло Стоянов, който през целия мач не отсъди нито едно такова положение в полза на Левски. В шест минутното продължение домакините умело бавеха играта и разкарваха топката в пазене на отличния турнирен резултат.
И така. С нулева игра нулев сезон се очертава. Загуба с 2:0 като гост означава реванш на живот и смърт за Левски след две седмици на „Герена“.
