Левски затваря първия полусезон по начин, който допреди няколко месеца звучеше почти нереалистично. „Сините“ посрещат зимната пауза на първо място с аванс от 7 точки пред най-близките си преследвачи и с усещането, че този път успехът не е случаен.
Голямата картина: лидерство, Европа и Купата
Фактите говорят ясно. Тимът на Хулио Веласкес ще зимува начело в класирането, независимо от оставащия мач между Берое и Лудогорец. Дори при очаквана победа на „орлите“, дистанцията до върха остава същата – 7 точки, колкото е и разликата с ЦСКА 1948.
Към това се добавя и участие на четвъртфиналите за Купата на България, както и сериозно европейско лято и есен. Левски изигра осем мача в евротурнирите, премина през Апоел Беер Шева и Сабах, а срещу повечето съперници беше сочен за аутсайдер. Въпреки това „сините“ стояха равностойно, с изключение на реванша срещу АЗ Алкмаар.
Нещо, което малцина вярваха, че е възможно
Ако в началото на юли някой беше попитал левскарите дали отборът ще е първи около Коледа с комфортен аванс и осем европейски мача зад гърба си, повечето щяха да се усмихнат скептично. Днес това е реалност.
Контрастът с миналия сезон е ясен. Тогава Веласкес пое Левски при сериозно изоставане от Лудогорец и финишът на второто място беше логичен максимум. Сега, при равен старт, испанецът изведе тима до върха – за първи път от шампионския сезон 2008/09.
Оценката: отличен, но не съвършен
Ако трябва да се сложи оценка на есента, тя спокойно може да бъде много висок „отличен“. Не пълна шестица, но солидно 5,50.
Причините? Няколко рискови решения, които не дадоха желания ефект. Загубата от Славия в „Овча купел“ след експериментален състав и закъснели корекции, както и неуспешният ход с Майкон като вътрешен халф срещу Апоел Беер Шева, завършил с червен картон и труден мач. Ротациите не сработиха и при нулевото равенство във Враца, макар че там Левски имаше всички шансове да спечели.
Постоянство, дълга скамейка и избегната криза
Обективно погледнато, Левски беше най-постоянният отбор през есента. Силно начало с 5:0 над Монтана, убедителни победи и умело използване на резервите.
Разликата с предишни години е осезаема. Скамейката вече дава реални опции. Състав, в който 18–19 футболисти могат да бъдат използвани без сериозен спад, позволи важни победи срещу Септември, Спартак Варна и Ботев Пловдив – често с ключова роля на резервите.
Още по-важно – традиционната октомврийска криза този път не се случи. След всяка загуба следваше бърза реакция и победа. Срещу останалите от Топ 4 Левски взе 7 точки, спечели във Варна срещу Черно море след обрат и надви ЦСКА 1948 на „Герена“ с паметен гол на Майкон.
Предимство има, но битката тепърва започва
Седемте точки аванс са отлична база, но не и гаранция. В плейофите предстоят шест мача срещу отборите от Топ 4 – общо 18 точки, които могат бързо да променят подредбата.
Лудогорец остава напълно в играта, ЦСКА 1948 и дори изоставащият ЦСКА не бива да се подценяват. Пролетта ще изисква максимална концентрация, правилна селекция и качествена подготовка.
Реализъм вместо еуфория
Левски има реален шанс да атакува титлата, може би най-добрия от години насам. Но еуфорията няма да помогне. Нужни са още работа, дисциплина и правилни решения през зимата.
Хулио Веласкес често казва, че е „много доволен“. Днес и публиката може да отвърне със същото. Поводи за оптимизъм има. Остава най-трудното – да се довърши започнатото.
