След труден период в края на септември, Левски най-накрая намери правилната предавка. Победата с 3:1 над Берое на „Герена“ дойде в точния момент – не само като резултат, но и като демонстрация на сила и устойчивост.
От провал в Пловдив до стабилност у дома
Само преди десетина дни „сините“ изглеждаха напълно разконцентрирани. При гостуването на Локомотив Пловдив отборът направи може би най-слабия си мач под ръководството на Хулио Веласкес – загуба с 0:1 и автогол, който обобщи вечерта.
Няколко дни по-късно срещу Ботев Пловдив на „Колежа“ отново не тръгна добре – първото полувреме беше безидейно, но след почивката Веласкес направи нужните промени и Левски измъкна трите точки с 1:0. Това бе сигнал, че машината започва да се настройва.
Ротации и нови решения в играта
Срещу Берое испанският наставник отново заложи на промени. Любопитното е, че от началото на сезона той не е повторил един и същ стартов състав в Първа лига.
На „Герена“ Левски започна агресивно и откри резултата рано. В отсъствието на наказания Майкон, който често изпълнява ролята на полузащитник отляво, Веласкес търсеше нови варианти.
Десният фланг бе поверен на Алдаир, завърнал се след две срещи извън групата. Португалецът показа свежест и увереност с топката – явно времето на пейката му се е отразило добре.
Ново ядро в центъра – Сула, Евертон и Бурас
Най-силното впечатление обаче остави триото в средата – Акрам Бурас, Мазир Сула и Евертон Бала. Те създадоха сериозно превъзходство пред наказателното поле на Берое и именно от техните взаимодействия дойдоха най-опасните атаки.
Сула подаде страхотно за един от головете, Бурас отново впечатли с играта си между линиите и агресията при първа топка, а Евертон често навлизаше навътре и търсеше комбинации. Ако този триъгълник продължи да се развива, Левски може да решава мачове далеч по-лесно.
Проблемът пред вратата остава
Въпреки убедителната игра, пропуските пред гола отново бяха тема. „Сините“ създадоха достатъчно положения, за да решат мача още преди почивката, но неточността ги остави на ръба. Подобни моменти вече са ставали навик – както срещу Спартак Варна и ЦСКА 1948, така и сега напрежението се върна в последните минути.
Младите спасители от пейката
Решението дойде от юношите. Асен Митков, Марин Петков и Борислав Рупанов влязоха от пейката и внесоха енергия, скорост и смелост. Петков дори се разписа, а Левски си осигури напълно заслужения успех.
Има прогрес, но и още работа
Трудностите в завършващата фаза продължават, но отборът вече показва тактическа дисциплина, ритъм и дълбочина в състава – нещо, което липсваше в предишните сезони.
Както се шегуваха на „Герена“, преди време Наско Сираков се извиняваше на Николай Костов, че треньорът нямал на кого да разчита от пейката. Сега ситуацията е различна – има варианти, има конкуренция.Левски е стабилен, но не и завършен проект. За битката за трофеи през зимата ще трябва още класа и ефективност. А дотогава – колата е на пътя, моторът работи, и скоростта само се увеличава.
