Кампания, която върна спомени
Левски отново усети тръпката на Европа – нещо, което не му се беше случвало от 15 години. „Сините“ изиграха общо 8 срещи в Лига Европа и Лигата на конференциите, показаха характер срещу Апоел Беер Шева и Брага, елиминираха Сабах, но закономерно отпаднаха от по-класния АЗ Алкмаар. Време е за равносметка – кой блесна и кой остана длъжен.
Сигурност отзад
Светослав Вуцов беше една от големите фигури. Новият вратар се превърна в стена срещу Апоел, а спасените три дузпи срещу унгарците ще останат паметни. Той вдъхна спокойствие на отбраната и не трепна в нито един от мачовете.
Алдаир също впечатли – уверен с топка в крака и търсещ пробиви, дори попада в радарите на скаути от Алкмаар. Кристиан Димитров пък се утвърди като тих лидер в защита, компенсирайки грешките на своя партньор Кристиан Макун, който имаше силни мигове, но ще бъде помнен и с ключовата си грешка срещу АЗ.
Капитанът Цунами започна ударно срещу Апоел, но контузия го извади от ритъм и постепенно изгуби титулярното си място.
Халфовата линия – проблясъци и колебания
Майкон често поемаше инициативата в атака и търсеше пробиви през центъра, но в защитен план оставяше празнини. Гашпер Търдин изненада приятно – от резерва се превърна в основен играч, стабилен и полезен в единоборствата.
Опитът на Георги Костадинов бе безценен – Левски усети липсата му именно срещу Алкмаар. При младия Асен Митков стана ясно, че още му липсва нужният опит за големите мачове, докато Марин Петков трябва да повиши остротата си, след като завърши кампанията без гол и асистенция.
Крилата и атаката
Радослав Кирилов даде много енергия, комбинирайки атака и защита. Рилдо, напротив, не успя да оправдае очакванията – бавен и предвидим, постепенно остана на пейката. За сметка на него Евертон Бала показа повече фантазия и дори вкара красив гол срещу Алкмаар.
Мустафа Сангаре ще бъде помнен за изравнителното попадение срещу Апоел, което държа Левски в Европа. Отсъствието му по-късно се оказа осезаемо. Борислав Рупанов пък все още трупа опит, но остави следа с гола си срещу Сабах.
Изводът
Европейската кампания на Левски показа две неща – отборът има ядро, върху което може да гради, но му липсва дълбочина и класа, за да мери сили с тимове от ранга на Алкмаар. Опитът обаче е безценен – както за младите, така и за утвърдените имена.
