Левски вече има само една цел до края на сезона – първенството. Отпадането за Купата на България свива фронта до максимум, а това означава пълен фокус върху шампионската гонка.
Преднината от 7 точки пред Лудогорец е реална и дава основание за оптимизъм. Но и носи огромна отговорност. Защото ако загубите от разградчани продължат, авансът може бързо да се стопи.
В плейофите няма „малки“ мачове
Често се цитира правилото, че титлата се печели срещу по-слабите отбори, а не в дербитата. В българския формат с плейофи обаче тази логика не важи напълно.
Левски има да изиграе общо 12 мача срещу останалите три отбора от челото. Това са 36 възможни точки – твърде много, за да си позволиш колебания.
Паника няма място. Наско Сираков неведнъж е подчертавал, че Купата е бонус, а истинската тежест е в първенството. Сега оправдания няма – календарът е по-лек, а вниманието трябва да е изцяло насочено към шампионата.
Къс състав и малко място за грешки
Реалността е, че Левски разполага с около 16 равностойни футболисти – значително по-малко от дълбочината на Лудогорец. В Разград Веласкес използва почти всичко налично, с изключение на Макун и Вуцов.
Испанецът извади от пейката всички, които можеха да променят хода на мача. Остават обаче въпросителни – трябваше ли Сангаре да бъде заменен по-рано от Переа? Дали Луков трябваше да започне? И ако целта е ротация в мачовете с Лудогорец, не беше ли по-подходящ моментът за това в двубоя за Суперкупата?
Отговорите са важни, защото лимитът за грешки намалява.
Позицията на Кирилов и нуждата от ново попълнение
Друг детайл, който се набива на очи, е ролята на Радослав Кирилов. През есента той беше по-ефективен отляво, докато сега вдясно изглежда по-блед. Възможно е да става дума за форма, но позицията със сигурност има значение.
На този фон не би било изненада, ако Левски се подсили с още един играч до края на зимния прозорец. Петима си тръгнаха, двама дойдоха. Балансът не е в полза на ширината на състава. Ако се вземе нов футболист, той трябва да вдигне нивото веднага – предстоят тежки мачове, а картони и наказания почти сигурно ще усложнят ситуацията.
Играят добре, но губят
Проблемът не е, че Левски е надиграван тотално. Срещу ЦСКА и в двата пролетни мача с Лудогорец „сините“ не изглеждаха по-слаби. Дори създаваха положения, държаха топката и стреляха към вратата.
Разликата обаче се усеща в детайлите – спокойствието, класа и увереността на разградчани в ключовите моменти. Те чакат шанса си и го използват.
В крайна сметка резултатът е това, което остава.
Всичко тепърва ще се решава
Левски имаше своите моменти и малко повече късмет можеше да промени развоя – като ранния шанс на Камдем в последния сблъсък. В две поредни загуби от Лудогорец има и доза малшанс.
Но надеждата е, че балансът ще се изравни в следващите дербита.
Второто пролетно поражение от хегемона вече е факт. Истинската развръзка обаче предстои – и тя ще се решава в оставащите директни битки.
