Историята на българския футбол е пълна с емблематични фигури, но малцина могат да се похвалят с толкова богата кариера, преминала през най-големите световни форуми и като играч, и като треньор. Красимир Борисов безспорно е сред тях – човекът, който усети тръпката на Мондиал ’74 на терена, а две десетилетия по-късно беше част от щаба, донесъл най-голямата ни спортна радост в Америка.
Пътят на един роден полузащитник
Всичко започва в края на 60-те години, когато младият Борисов прави първите си стъпки в елита с екипа на Локомотив София. След кратък престой в Академик София, той се завръща при „железничарите“, където разгръща пълния си потенциал. Силните му игри бързо привличат вниманието на националните селекционери и през 1973 година той дебютира за „лъвовете“ в емблематична битка срещу Северна Ирландия на английска земя. Върхът на неговата състезателна кариера в националния тим е участието му на Световното първенство в Германия, където има шанса да се изправи срещу легендарния състав на Нидерландия.
Златните години в Левски София и кипърският триумф
След световните финали халфът облича синята фланелка, оставяйки незаличима следа на стадион „Георги Аспарухов“. За седем сезона в Левски София той се превръща в основен стълб, печелейки две титли и три национални купи. Статистиката му е впечатляваща – над 160 мача и сериозен брой попадения за дефанзивен футболист, включително и на европейската сцена. Преди да окачи бутонките на 34-годишна възраст, той жъне успехи и в чужбина, доминирайки кипърския футбол с Омония, където добавя още купи и титли в богатата си витрина.
Архитектът в сянка на „Пеневата чета“
Макар и успешен на терена, Красимир Борисов остава в паметта на по-младите фенове най-вече с работата си край тъчлинията. Като верен помощник на Димитър Пенев, той беше неразделна част от магическото лято в САЩ през 1994 година. Борисов е от онези специалисти, които работеха тихо, но методично, помагайки за изграждането на най-силния български отбор за всички времена. По-късно той предаде опита си и на младите таланти като треньор на юношеския национален отбор, оставайки верен на футбола през целия си съзнателен път.
