Международната футболна обсерватория CIES публикува най-новия си доклад за пазарните стойности на играчи от 67 първенства по света. Данните за българската Първа лига потвърждават очакваното – Лудогорец продължава да е номер едно по стойност на кадрите си, но дистанцията със софийските отбори вече не изглежда толкова стряскаща. Основната причина – младите играчи, които вдигат цената си бързо.
Разградският стандарт си казва думата
Най-скъпият футболист у нас към момента е Кайо Видал от Лудогорец. Бразилското крило, родено през 2000 година, е оценено между 3.8 и 4.4 милиона евро. Напълно логично – стабилен клуб, дългосрочен договор и възраст, която е идеална за голям трансфер. Не е тайна, че около него вече има интерес, а на масата са били обсъждани и суми, приближаващи 7 милиона евро.
„Син“ коз от Герена
Марин Петков се нарежда непосредствено зад Видал с пазарна стойност между 3.3 и 3.8 милиона евро. На 21 години, национал на България и титуляр в един от най-следените клубове у нас – комбинация, която автоматично прави Петков атрактивен за клубове от Западна Европа. При него потенциалът тежи повече от настоящето.
Вратарска класа и тийнейджърски пробив
Топ 3 се допълва от Фиодор Лапухов. Вратарят на ЦСКА е оценен между 2.8 и 3.2 милиона евро – сума, която рядко виждаме за страж в родния шампионат. Постоянството му и възрастта го правят един от най-ценните постове на „червените“.
От Бистрица идва и най-младото име в класацията. Марто Бойчев от ЦСКА 1948, роден през 2008 година, вече струва между 1.6 и 1.9 милиона евро. Фактът, че тийнейджър с толкова малко мачове зад гърба си достига подобна оценка, го превръща в златен актив за клуба.
В другия край на таблицата
На противоположния полюс е Добруджа. Най-скъпият футболист на тима е вратарят Галин Григоров, чиято стойност варира между 250 и 290 хиляди евро.
Малко по-нагоре е Ботев Враца. Най-оценяваният играч на врачани е Мартин Смоленски, чиято цена е между 330 и 390 хиляди евро – любопитен детайл е, че той дори не е сред безспорните титуляри.
Изводът? Българският елит все още има сериозна разлика между върха и дъното, но младите играчи постепенно пренареждат картите. А това е сигнал, че пазарът у нас започва да се движи – макар и бавно – в правилната посока.
