Футболната история на България е пълна с играчи, които може и да не са постоянно под светлините на прожекторите, но чието присъствие на терена вдъхваше сигурност на всеки треньор. Кирил Вангелов е точно такъв пример за железен бранител, оставил сериозна следа в родното първенство през 80-те и 90-те години. Роденият в София защитник успя да извърви пътя от младежките надежди до националния отбор, натрупвайки солиден опит в елита.
Славните години в синьо
Най-силният период в кариерата на Вангелов безспорно е свързан с Левски София. В края на 80-те той беше част от състава, който доминираше на домашната сцена, вдигайки шампионската титла през 1985 и 1988 година. Към богатата му витрина се добавят и два триумфа за Купата на България, както и престижни участия в най-силните европейски клубни турнири. Да излезеш на терена в мачове за КЕШ и Купата на УЕФА с екипа на „сините“ е постижение, което малцина могат да запишат в биографията си.
Пътят през елита и националната фланелка
Статистиката на Кирил Вангелов е респектираща, като той записва 170 срещи в най-високото ниво на българския футбол. Освен за столичния гранд, защитникът защитаваше цветовете на Спартак Плевен, Спартак Варна, Сливен и Академик София. Неговите изяви не останаха незабелязани и от селекционерите на „лъвовете“, като Вангелов записа 6 участия за националния отбор на страната. Макар и бранител, той успя да се разпише 6 пъти в А група, доказвайки, че е опасен и в противниковото наказателно поле.
От терена към треньорската скамейка
След като окачи бутонките, Вангелов логично потърси реализация в треньорската професия, пренасяйки опита си край тъчлинията. Той застана начело на Вихрен като старши треньор, а в различни периоди помагаше на щабовете в Черно море и Марек. Футболните му познания бяха използвани и на административно ниво, заемайки поста технически директор в Спартак Плевен. Днес той остава разпознаваема фигура за феновете, които помнят ерата на коравите защитници в родното първенство.
