Българският футбол помни много големи нападатели, но малцина са притежавали физическата мощ и инстинкта към гола на Кирил Миланов. Известният с прякора Байко стрелец остава в летописите като един от най-доминиращите централни нападатели, чието присъствие на терена често изискваше усилията на двама или трима защитници едновременно. Със своя непримирим дух и спортна злоба, той не просто бележеше, а буквално „прегазваше“ противниковата отбрана, отваряйки празни пространства за своите съотборници в синьо.
Рекордьорът, който шокира Европа
Златните страници в кариерата на Миланов са свързани с Левски София, където той се превърна в истинско страшилище в наказателното поле. През 1976 година нападателят записа името си със златни букви в историята на европейския футбол. В паметния мач срещу финландския Рейпас Лахти, завършил с разгромното 12:2, Байко реализира цели 6 попадения. Това постижение го направи европейски рекордьор за най-много голове в един двубой от клубните турнири на Стария континент. Същия сезон той завърши като голмайстор на турнира за КНК с впечатляващите 14 гола.
Сърцето на легендарния син тим
Миланов беше ключова фигура в един от най-силните състави на Левски София, който повали грандове като Аякс и Боависта и се надиграваше достойно с Барселона и Атлетико Мадрид. С екипа на сините той вдигна две шампионски титли и два пъти триумфира с националната купа. Преди да акостира на Герена, Байко демонстрира класата си и в Марек и Академик София, като през 1974 година заслужено стана голмайстор на А група.
Една нелепа забрана и краят на пътя
Кариерата на този изключителен атлет бе прекършена в разцвета му по изключително драматичен начин. След сбиване на терена с Йордан Стойков от Локомотив София през 1977 година, Кирил Миланов получи безпрецедентно наказание – доживотно изключване от футбола по политическо нареждане. Въпреки че по-късно му беше позволено да играе единствено в Европа и за националния отбор, санкцията сложи край на присъствието му в родния шампионат. Байко ни напусна през 2011 година, оставяйки след себе си спомена за един нападател, който играеше с невиждана страст и енергия.
