Титлата на Левски не остана незабелязана и извън България. След като „сините“ прекъснаха 17-годишното чакане и сложиха край на дългогодишната доминация на Лудогорец, интересът към отбора от „Герена“ рязко нарасна.
Сред хората, които внимателно са следили представянето на шампионите, е британският скаут Джеймс Дуулан. Той има опит в академии на клубове от Висшата лига, работил е и в щаба на уелския хегемон ТНС, а в последните седмици е бил в България, за да анализира отборите от елита.
В сайта The Balkan Angle Дуулан публикува подробен тактически разбор на Левски, в който описва защо тимът на Хулио Веласкес изглежда толкова стабилен и добре структуриран.
Левски играе с идея, а не на хаос
Според анализа „сините“ са отбор, който разчита на контрол и организация, а не на импровизация.
Основната схема е 4-2-3-1, но в движение често се променя. Един от дефанзивните халфове се връща между централните защитници при изнасянето на топката, което позволява на отбора по-лесно да излиза от пресата и да диктува темпото.
В атакуващ план Левски не разтяга прекалено играта с крила. Вместо това офанзивните футболисти често влизат навътре и търсят пространства между линиите. Така голяма част от ширината идва от крайните защитници, които са изключително активни в предни позиции.
Силата на „сините“ е в търпението
В анализа се подчертава, че Левски предпочита постепенно да изгражда атаките си, вместо да разчита на хаотични дълги подавания.
Отборът използва много ротации между халфовете, бековете и централните защитници, а целта е да се създава числено предимство още при изнасянето на топката.
Прави впечатление и акцентът върху левия фланг, откъдето често започват атаките. Именно там бековете получават свобода да навлизат навътре и да изнасят топката към по-опасни зони.
Диагоналите и бековете са ключът в нападение
Един от най-често използваните модели в играта на Левски са дългите диагонални подавания към крайните защитници. Така тимът бързо сменя посоката на атаката и търси центрирания или връщания към границата на наказателното поле.
Атакуващите халфове също играят важна роля. Те постоянно сменят позициите си и търсят комбинации в тесни пространства, което прави нападението динамично, но подредено.
Сангаре и Переа дават различно оръжие
Когато се налага по-директен стил, Веласкес разчита на Сангаре и Переа.
Сангаре е описан като типичен нападател, около когото може да се гради играта. Той задържа топката добре, печели въздушни дуели и е сериозна заплаха при центрирания.
Переа пък предлага повече движение зад защитата. Той атакува свободните пространства и разтяга противниковата отбрана, което отваря възможности за останалите футболисти.
Има контрол, но не винаги достатъчно голови положения
В последната третина Левски често доминира териториално и задържа топката продължително около наказателното поле на съперника.
Според анализа обаче има моменти, в които отборът става прекалено позиционен и предвидим. Това води до ситуации, в които „сините“ контролират играта, но не стигат до достатъчно чисти положения.
Уязвимост при високата преса
В защита Левски обикновено действа в среден блок и успява добре да затваря централните пространства.
Скаутът обаче отбелязва и слабост. При неуспешна висока преса зад отбраната се появяват свободни пространства, особено отдясно. Срещу по-класни съперници това може да бъде проблем.
Евертон Бала – човекът, който движи атаката
Специално внимание е отделено на Евертон Бала, който е определен като „диригента“ на офанзивата.
Според Дуулан бразилецът не е просто голмайстор, а футболистът, който свързва отделните части на атаката. Най-силното му качество е движението без топка и усещането къде да се позиционира във всеки момент.
Той умее както да се връща назад за комбинации, така и да атакува пространствата зад защитата. Освен това разполага с качествен последен пас и добро виждане към празните коридори между бранителите.
Георги Костадинов – лидерът в съблекалнята
Британецът отделя сериозно внимание и на Георги Костадинов.
Опитният халф е определен като продължение на треньорския щаб на терена. Освен че организира играта, той постоянно комуникира със съотборниците си и поддържа структурата на отбора.
В анализа се подчертава и влиянието му извън терена, където е една от важните фигури в съблекалнята.
Кристиан Димитров носи спокойствие в защита
Централният защитник също получава висока оценка.
Според Дуулан престоят му в чужбина е добавил увереност и зрялост в играта му. Вместо да избира лесното изчистване, Димитров помага активно при изграждането на атаките и запазва спокойствие под напрежение.
Наред с това е и лидер на защитната линия, който постоянно подрежда отбора и държи концентрацията висока.
Веласкес – човекът зад новия облик на Левски
В края на анализа идва и оценката за Хулио Веласкес.
Испанецът е описан като треньор с емоция, силно присъствие и ясна футболна идея. Според Дуулан Левски вече изглежда като отбор, изграден по конкретна визия, а не просто събран състав от добри индивидуалности.
Най-сериозното впечатление е, че „сините“ разполагат с различни решения в атака и могат да сменят начина си на игра според съперника.
А комбинацията между опитни български лидери и внимателно подбрани чужденци е една от основните причини Левски да изглежда толкова завършен през шампионския сезон.
