Преди няколко месеца Левски изглеждаше разклатен. Днес картината е съвсем различна. Само три дербита бяха нужни, за да се стигне от объркване и съмнения до категорична синя доминация срещу ЦСКА.
Историята започва на 8 ноември 2025 година. Тогава ЦСКА печели с 1:0, а лидерът в класирането Левски допуска едва втората си загуба за сезона. След мача Хулио Веласкес изглеждаше напълно изненадан от случилото се на терена.
Испанецът призна, че не е очаквал съперникът да играе с трима защитници, а в един момент дори е загубил представа колко време остава до края на двубоя. Тогава Левски бе надигран и изглеждаше далеч от отбора, който днес е шампион.
Веласкес промени всичко
Най-важното обаче е, че поражението не пречупи „сините“.
След онзи мач Левски започна постепенно да изгражда съвсем различно лице в дербитата. Първо дойде изпуснатата победа в добавеното време през април. След това – обратът за 3:1, който практически подпечата титлата. А финалът беше категоричното 2:0 на 16 май.
Разликата този път не беше само в резултата. Левски играеше с увереност, спокойствие и самочувствие на отбор, който знае, че е по-добрият на терена.
Без страх, без чакане
В предишните сблъсъци „сините“ често подхождаха предпазливо и търсеха грешките на съперника.
Сега това липсваше.
От първата минута Левски показа, че иска да контролира мача. Отборът играеше смело, притискаше ЦСКА и изглеждаше напълно убеден в собственото си превъзходство.
Това бе поведение, което напомни на силните периоди от историята на клуба.
Охене, Костадинов и Бурас – балансът в средата
Една от любопитните изненади в състава беше Карлос Охене.
Ганаецът вероятно кара последните си дни на „Герена“, но получи титулярно място и изпълни ролята си отлично. До него действаше Акрам Бурас, а малко по-напред – Георги Костадинов.
Всеки имаше ясна задача.
Охене трябваше да затваря пространствата и да помага в дефанзивен план. Костадинов стартираше пресата по-високо, а Бурас беше човекът, който задаваше ритъма на играта.
Точно тази организация личеше най-много в дребните детайли – бързите подавания, спокойствието под напрежение и увереността при изнасянето на топката.
Доверието промени Левски
Ако има една дума, която описва сегашния Левски, тя е „доверие“.
Такова получи и Хуан Переа след силното си включване срещу Лудогорец в Разград. Нападателят се отблагодари още в началото на дербито, когато бе настоятелен и успя да се възползва от ситуацията за гола си.
Нито Переа, нито останалите в атака са най-големите звезди в първенството. Но в момента Левски изглежда като отбор, в който футболистите вярват един на друг – а именно това превърна „сините“ в толкова труден съперник.
Малките детайли показват голямата промяна
Имаше една ситуация през второто полувреме, която сякаш обобщи целия прогрес на Левски.
Под преса от ЦСКА топката мина през Вуцов, Бурас, Макун и Костадинов в серия от бързи комбинации, изпълнени с лекота и спокойствие. Няколко секунди подавания, движение и контрол, които изглеждаха почти като тренировка.
Точно в такива моменти се вижда колко уверен е станал този отбор.
И защо Левски вече гледа с амбиция към следващия сезон.
