„Сините“ стигнаха до 2:1 след силен финал и записаха втора поредна победа
Левски продължи успешния си старт в първенството. Тимът на Хулио Веласкес победи Локомотив София с 2:1 в „Надежда“, въпреки че двубоят не започна по най-добрия начин за гостите.
„Железничарите“ показаха смелост и дори стигнаха до попадение, което впоследствие бе отменено. Това беше първото сериозно предупреждение за Левски, че всяко отпускане може да бъде наказано.
Отговорът на „сините“ не закъсня, но Сентейес не успя да завърши добра възможност. Така срещата остана отворена до самия край.
Силен финал донесе обрата
Последните 20 минути се оказаха решаващи. Левски вдигна темпото, започна да играе по-агресивно и показа качествата, които Веласкес търси – характер, енергия и готовност за битка до последния сигнал.
Футболистите на гостите ясно осъзнаваха, че най-важната задача е тази пред тях, независимо от следващите мачове и натоварения график. Те приеха срещата в „Надежда“ като финал и в крайна сметка си тръгнаха с трите точки.
Сценарият напомни на двубоя от миналия сезон, когато отново във втория кръг и на същия стадион Левски измъкна трудна победа срещу Септември.
Веласкес изненада с ротациите
Испанският треньор направи редица промени, които трудно можеха да бъдат предвидени. Едно от най-интересните му решения беше свързано с капитанската лента.
Кристиан Димитров остана извън стартовия състав, а логичното очакване беше капитан да бъде Светослав Вуцов. Вместо това честта получи Кристиан Макун.
Жестът изглеждаше като ясен знак от Веласкес, че продължава да вярва на защитника и иска да му помогне да върне най-добрата си форма. Представянето на Макун обаче показа, че той все още е далеч от нивото, на което може да бъде водеща фигура в отбраната.
В последните седмици Никола Серафимов получаваше повече възможности, а мачът в „Надежда“ даде още един аргумент в полза на избора на треньора.
Има ли нужда Левски от типичен централен нападател?
Представянето на атаката отново отвори интересна тема – необходимо ли е на Левски да привлича още една класическа деветка?
Триото Бала, Око-Флекс и Рейналдо разполага с впечатляваща скорост и може да създава проблеми както с топка, така и при движение в свободните пространства.
Същите трима бяха сред най-опасните футболисти и срещу Университатя. Любопитното е, че голяма част от положенията им започваха след статични ситуации пред вратата на Светослав Вуцов.
При всяка спечелена топка те бяха готови незабавно да атакуват освободените пространства. Именно бързият преход от защита в нападение се очертава като едно от най-силните оръжия на Левски.
Това е и футболът, който публиката иска да гледа – директен, скоростен и смел, а не бавно разиграване без достатъчно острота.
Нападение без класическа деветка
Веласкес очевидно не държи задължително да използва типичен физически мощен централен нападател. Подобен подход не е необичаен за испанската треньорска школа, която от години показва, че атаката може да бъде ефективна и без традиционен таран.
Феран Торес, Микел Оярсабал и Усман Дембеле също не отговарят на класическия профил на снажен голмайстор, но могат успешно да изпълняват ролята на най-преден футболист.
Показателно е и кога паднаха двете попадения във вратата на Мартин Величков – след излизането на Стоянчов и преди появата на Мустафа Сангаре.
Бурас и Сержиньо дават нов облик на халфовата линия
Левски все още не е достигнал оптималната си форма, което е напълно нормално в началото на сезона. Това се видя и в двубоя срещу Дунав.
Въпреки това връзката между Бурас и Сержиньо вече изглежда обещаващо. Двамата се разбират добре и могат да бъдат полезни във всяка фаза на играта.
Те помагат при изнасянето на топката, покриват голям периметър и се включват активно в завършването на атаките. На практика Левски разполага с двама пълноценни халфове от типа „box to box“.
Присъствието им прави тима по-гъвкав и позволява на Веласкес да променя поведението на състава според развитието на мача.
Почти никой няма гарантирано място
Испанецът постепенно изгражда отбор, който може да се адаптира към различни съперници и ситуации. Освен вратаря и централните защитници, почти всяка друга позиция може да бъде променена.
Това означава, че футболистите трябва да бъдат готови за различни роли и задачи във всеки момент.
Левски все още има детайли за подобряване, но вече демонстрира самочувствие, широчина в състава и способност да печели трудни мачове. А победата в „Надежда“ показа, че отборът може да намери пътя към успеха дори когато играта му не върви по план.
