Малко чужденци са оставяли толкова трайна следа в българския футбол, колкото хърватина с роден паспорт Игор Томашич. Роден в Кутина в средата на 70-те години, централният бранител извървя сериозен път през европейските терени, преди съдбата да го отведе на Герена. Неговата кариера е пример за професионализъм и хладнокръвие, които го превърнаха в истински стълб в отбраната на Левски София.
Пътят до София минава през цяла Европа
Преди да се превърне в любимец на сините фенове, защитникът натрупа солиден опит в първенствата на Хърватия, Нидерландия, Белгия и Израел. Той премина през утвърдени клубове като Динамо Загреб, Рода Керкраде и Генк, което му помогна да изгради стил на игра, базиран на отлично позициониране и сигурност. Когато пристигна в Левски София в началото на 2005 година, той вече беше завършен футболист, готов веднага да поеме лидерската роля в сърцето на ариергарда.
Когато „чужденецът“ стана един от нас
Интеграцията на Томашич в България беше толкова успешна, че той не само прие нашето гражданство, но и облече националната фланелка. Официалният му дебют за България се състоя през лятото на 2006 година в уелския град Суонзи. В онази контрола срещу Уелс, завършила без голове, Игор показа, че мястото му в държавния тим е напълно заслужено, превръщайки се в един от малкото натурализирани играчи, към които феновете винаги са изпитвали респект.
Витрина, пълна с трофеи
Периодът му в столичния гранд съвпадна с едни от най-успешните години за клуба в новата му история. Томашич си тръгна от България като двукратен шампион на страната, като към двете титли добави същия брой купи и суперкупи. Тези шест трофея, спечелени в рамките на само три години, са най-доброто доказателство за ключовия му принос в един от най-силните състави, които родните фенове са виждали през този век.
